Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Този път войниците не помръднаха. Малцината, носещи щитове, се постараха да прикрият другарите си.

Изчерпили стрели за смъртоносни залпове, елфите изтеглиха мечове и с вик се хвърлиха напред.

Грегъри никога не се бе смятал за човек, боящ се от смъртта. Сега, изправен срещу нападащите елфи, той се опитваше да си припомни тази си особеност. Той стоеше сред първите редици и подготвяше удара си. Вече бе видял невъзможната бързина на елфите, затова възнамеряваше да замахне по преценка, а не като се опитва да уцели врага си.

Ударът му срещна единствено въздух, но не заради погрешен разчет на времето: пространството пред него неочаквано избухна във вихрушка от сив и червен плат. Устремът на елфите изгуби остротата си, защото сред тях бяха изникнали двама нови противници и бяха започнали да ги секат ожесточено. Тъй като не смееше да пропусне подобна възможност, Грегъри скочи напред. Дори не осъзнаваше, че крещи с цяло гърло.

Останалите войници също се впуснаха в атака. Много от ударите им бяха отразени или отбити, но те приличаха на вълна: на мястото на всеки повален изникваха двама, които вече замахваха.

Грегъри успя да посече един елф, който бе прекалено зает да избягва друга атака. Друг от елфите спря устрема му с частично замахване, сетне се обърна да побегне. Единият от неочаквано притеклите се на помощ — жена с черно наметало, обвита в стегнати ивици плат — се хвърли подир бягащия елф и заби кинжалите си в гърба му. Грегъри нямаше представа коя е тя. Но същото не важеше за спътника й. Един поглед към облеклото му бе достатъчен.

— Стражителя? — учудено промърмори войникът. Без да се замисля, той се отправи към мъжа в сиво. Неговите наметала се бяха врязали в мястото на най-оживената битка, без да се притесняват от размахваните елфически оръжия. Остриетата му започнаха да посичат наред, изненадвайки противниците. Само за секунди той си проправи път до градските пазачи, за да се присъедини към тях. Грегъри го следваше, защото знаеше, че този човек е единствената им надежда да оцелеят. И далеч не беше единствен. Войниците се струпаха около Стражителя, който поведе настъплението им. Този път то не се разби. Този път напливът им разкъса редиците на враговете.

Грегъри се стараеше да не изостава и да помага, но не се налагаше. В повечето случаи му оставаше единствено да доубие противниците, които сивият плащ оставяше да лежат.

Без някакъв видим сигнал елфите се обърнаха в бягство и се оттеглиха. Това накара Грегъри да размаха меча си и да извика възторжено. Бързината на бягащия противник обезсмисляше преследване; самият Стражител също нямаше намерение да ги следва, а се обърна. Почти нищо не се виждаше от лицето му, но малкото видимо показваше усмивка.

Оцелелите възлизаха на една трета от първоначалните двеста, но пък те бяха удържали и отблъснали елфите.

Грегъри погледна към имението — как ли се оправяха неговите защитници? Край един прозорец той долови някакъв проблясък, а сетне различи камуфлажна боя. Без да се замисля, войникът скочи напред.

Стрелата потъна в гърдите му. Докато рухваше, той чу войниците да подемат викове и да се отправят към къщата, където елфите се бяха промъкнали. Войникът бе разкъсван от наплив на кашлица, но го потисна заради болката.

Стражителя се надвеси над него и изрече някакъв въпрос. Грегъри осъзна, че не може да чуе думите му.

Той се опита да отвърне, да му каже, че именно неговия живот Стражителя бе спасил преди няколко нощи. Неконтролируемите спазми на мускулите му попречиха.

Пред очите му притъмня. Много скоро той щеше да се присъедини към Тък.

Мадлин наблюдаваше пожарите от прозореца на спалнята си, притиснала спящата Тори към гърдите си. Появата на Торгар я накара да си прехапе езика.

— Охраната на стените ни е подсилена — рече той и се облегна на рамката. — Изглежда, че ние не сме целта им.

— Не би и трябвало. Все пак Лори им помагаше. Търговските лордове са наш общ враг.

Наемникът изсумтя. Вдовицата отказваше да поглежда към него, а продължаваше да се взира към града, леко полюляваща бебето, за да прикрие смущението си от присъствието на Торгар.

Но след като той продължаваше да стои на вратата, тя се обърна.

— Имаш да ми кажеш нещо?

— Да. Макар да зная, че ти няма да се вслушаш. Търговците отплаваха с всичките си кораби. Повече от ясно е, че са взели на борда и хората си. Знаеш какво ще последва, нали? Елфите ще убият Инграм. Тогава корабите ще поемат обратно към брега. И Ейнджълпорт ще смени властта си. Колко дълго ще оцелеем при новите условия?