Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Зуса сви рамене.

— Излезе.

Гревен се приближи до Алиса и взе ръцете й. Дланите му бяха меки и изпотени.

— Моля ви — настоя той. — Обещайте ми, че ще останете. Вашата безопасност е моя отговорност. Не искам да понеса срама на неизпълнението й. Особено след всичко, което се случи.

Жената не отговори веднага: ситуацията бе изключително деликатна.

— Ще остана — накрая изрече тя. — Но само защото вие бяхте тъй мил. Късмет, Гревен.

Елфът се усмихна.

— Няма да ми е нужно пожеланието ви, Алиса.

Той се поклони и излезе. Зуса се приближи до нея и я прегърна; двете жени се загледаха през прозореца.

— Не е безопасно — прошепна безликата.

— Да останем тук или да отпътуваме?

— И двете?

Другата въздъхна.

— Зная. Но какво мога да направя? Нищо чудно, че Лори изпитваше такива затруднения с тукашната ситуация. Излезе, че и аз самата не се справих по-добре от него. Сгреших, като дойдох тайно. Трябваше да отпътувам открито, повела хиляда бойци със себе си. Изглежда, че тук всеки си има телохранители, наемници и биячи. А аз с какво разполагам?

Зуса се засмя.

— С мен и Стражителя. Толкова ли сме лоши?

Алиса хвана ръката й.

— Не, но бих предпочела да изгубя хиляда наемници, отколкото теб.

Хаерн пристъпи в стаята, навъсен. Ботушите му бяха опръскани с кръв.

— Случило ли се е нещо? — попита Алиса.

— Пристанището — отвърна Стражителя. — Всички кораби са отплавали. Без тези на Мадлин Кинън, които в момента горят.

— Знаем — рече безликата. — Гревен ни каза.

— А каза ли ви причината?

Алиса поклати глава:

— Предполагам, че търговците планират…

— Не планират нищо — прекъсна я Хаерн и изтегли един от мечовете си, за да им покаже окървавеното острие. — Натъкнах се на неколцина от подпалвачите им. Търговските лордове не подготвят нападение, а се оттеглят в открито море, за да останат незасегнати от клането, което предстои.

Алиса знаеше какво загатва той. И все пак трябваше да попита.

— Какво клане?

Мъжът се намръщи още повече.

— Елфите. Тази нощ те възнамеряват да нападнат.

Скривалището им внезапно им се стори изключително тясно, а тази част на града вече не изглеждаше уединена и безопасна. Лейди Гемкрофт обви ръце около себе си, за да спре неволно потръпване:

— Трябва да са те излъгали. Ако елфите убият Инграм, крал Едуин ще обяви война в мига, в който научи за смъртта на своя васал.

— Морякът, когото разпитах, казваше истината — рече Хаерн. — А и случващото се сега спокойно може да бъде определено като война. Какво бихме могли да направим?

Зуса посочи към кинжалите си, които бе оставила върху пода.

— Да ги спрем.

Хаерн погледна към нея и кимна.

— Не зная на какво можем да се надяваме — каза им Алиса. — И не зная какво мислите за причините ми да дойда тук. Но повече от всичко желая да спася стотиците хиляди, които биха погинали в този конфликт. Направете всичко по силите си. Спасете ни от нас самите.

Зуса и Хаерн приготвиха оръжия, пристегнаха плащове, прикриха лица и поеха сред улиците на Ейнджълпорт, където слънцето се отправяше към залез.

Грегъри държеше ръка върху дръжката на меча си, без да вади оръжието: харесваше му успокояващият допир на студен метал.

В даден момент от нощта щеше да му се наложи да си послужи с него.

— Мислиш ли, че онези търгаши ще се осмелят да нападнат? — попита стоящият до него пазач, мрачен бабаит на име Тък. Той отказваше да си служи с обичайния меч: наместо това използваше огромна брадва, която в момента почиваше на гърба му. Тък я обявяваше за семейна реликва.

— Надявам се, че не — отвърна Грегъри. — Но пък иначе не виждам защо ще отплават. Сигурно знаят, че няма да ги щадим, когато най-сетне предприемат нещо.

Тък се почеса по брадичката.

— Все тая. Но ние ги очакваме. Защо им е да ни нападат, когато сме подготвени?

Грегъри въздъхна. Всеки от свиканите войници бе получил партньор, редом до когото да се сражава. Тък бе неговият партньор. Очевидно добър и силен жребий. Освен това не за пръв път им се случваше да дежурят заедно. Другарят му имаше само един недостатък: бе лош събеседник.

— Може би са уверени в победата си?

Тък се засмя.

— В такъв случай наистина са глупаци. Погледни колко хора сме събрали.

Така беше, помисли си оглеждащият се Грегъри. Понастоящем градските стени бяха охранявани от най-малкия възможен брой войници — всички останали бяха призовани да пазят дома на лорд Инграм Мърбанд. Над хиляда души изчакваха в двора, а още стотина стояха на пост върху бойниците. Тревата в градините бе превърната в кал. Прозорците, зад които не се криеха арбалетчици, бяха заковани. Край портата, където вражеският натиск щеше да бъде най-голям, изчакваха елитните бойци на лорд Едгар.