Агата Кристи: Илюзия с огледала

Мисис Ван Райдък се отдръпна от огледалото и въздъхна.

— Е, това, струва ми се, е добре — промърмори тя. — Харесва ли ти, Джейн?

Мис Марпъл огледа сдържано творението на Ланванели.

— Мисля, че роклята е много красива — отговори тя.

— Добра е — съгласи се мисис Ван Райдък и въздъхна. — Махни я, Стефани.

Възрастната прислужница със сива коса и тънки присвити устни изтегли внимателно роклята през вдигнатите й нагоре ръце.

Мисис Ван Райдък застана пред огледалото и огледа първокласното си копринено бельо. Корсетът й бе изключителен. Краката й, все още запазили формата си, бяха обути в хубави найлонови чорапи. Лицето й, непрекъснато тонизирано с масажи и покрито с пласт козметика, изглеждаше почти момичешко дори и от малко разстояние. Косата й, изрядно вчесана, имаше синкав оттенък, като хортензия. Беше практически невъзможно да видиш мисис Ван Райдък и да си представиш как би изглеждала в естествено състояние. Всичко, което можеше да се осигури с пари, й бе осигурено — освен това имаше специални диети, масажи и упражнения.

Рут Ван Райдък погледна приятелката си весело.

— Мислиш ли, че повечето хора биха се досетили, че сме почти на една и съща възраст, Джейн?

— И през ум няма да им мине, сигурна съм — отвърна мис Марпъл окуражаващо. — Боя се, че изглеждам точно на колкото съм и нито ден по-малко.

Тя беше белокоса, с меко, розово-бяло набръчкано лице и невинни порцелановосини очи. Имаше вид на много мила старица.

Никой не би нарекъл мисис Ван Райдък „мила старица“.

— Така е, Джейн. — Приятелката й изведнъж се усмихна широко. — Аз също. Само че по малко по-различен начин. „Чудно как тази стара кранта успява да поддържа фигурата си“, ето това говорят за мен. Отлично знаят, че съм стара кранта. А и аз, ей Богу, се чувствам точно така!

Тя се отпусна тежко върху копринената възглавничка на стола.

— Всичко е наред, Стефани — добави след това. — Можеш да си вървиш.

Прислужницата сгъна роклята и излезе.

— Добрата стара Стефани. Вече от тридесет години е с мен. Тя е единствената, която знае как изглеждам в действителност… Джейн, искам да поговоря с теб.

Мис Марпъл се наклони леко напред. Лицето й придоби съсредоточен израз. Изглеждаше някак си неуместно в пищно обзаведената стая на скъпия хотелски апартамент. Беше облечена в доста старомодно черно, носеше голяма чанта за покупки и видът й беше напълно почтен.

— Безпокоя се, Джейн. За Кари Луиз.

— Кари Луиз? — повтори мис Марпъл озадачено. Името я върна много години назад.

Пансионът във Флоренция. Тя — розово-бялото момиче от Англия. Двете сестри Мартин — американки, интересни за англичанката заради странния си говор, непринудеността и жизнеността си. Рут — висока, нетърпелива, с целия свят в джоба. Луиз — дребна, фина, неспокойна.

— Кога я видя за последен път, Джейн?

— О, преди много, много години. Трябва да са поне двадесет и пет. Разбира се, ние все още си разменяме картички за Коледа.

Какво странно нещо е дружбата! Тя, младата Джейн Марпъл и двете американки. Пътищата им се бяха разделили почти веднага, но въпреки това старата привързаност не бе изчезнала. Странно, че Рут, чийто дом — или по-скоро домове — се намираха в Америка, бе сестрата, която беше виждала по-често. Не, може би не беше чак толкова странно. Като повечето американки от своята класа Рут беше космополит и всяка година-две идваше в Европа, обикаляше Лондон, Париж, Ривиерата, винаги готова да открадне няколко мига със старите си приятелки. Имаше много срещи като тази. В „Кларидж“, „Савой“, „Бъркли“ или „Дорчестър“. Отбрани ястия, скъпи спомени, забързано и сърдечно сбогуване. Рут никога не успя да посети Сейнт Мери Мийд. Всъщност мис Марпъл не бе и очаквала такова нещо. Животът на всеки има своето темпо . Този на Рут беше presto , докато мис Марпъл се задоволяваше с adagio .

И така тя бе виждала по-често американката Рут, докато Кари Луиз, която живееше в Англия, не бе срещала повече от двадесет години. Странно, но напълно естествено, защото, когато живееш в една и съща страна с приятелката си, няма нужда специално да се уговаряш с нея. Струва ти се, че и без това рано или късно ще се видите. Само че, ако се движите в различни кръгове, това не се случва. Пътищата на Джейн Марпъл и Кари Луиз чисто и просто не се бяха пресекли.

— А защо се безпокоиш за нея, Рут? — попита мис Марпъл.