Агата Кристи: Илюзия с огледала

Мисис Ван Райдък взе огледалото и се вгледа внимателно в лицето си. Отскубна един косъм с пинсетите си за вежди и продължи:

— И какво направи Кари Луиз след това? Омъжи се за Луис Сероколд. Поредният чудак! Поредният идеалист! Не, не казвам, че не й е предан, мисля, че е, но го хапе същата буболечка. Иска да оправи живота на хората вместо самите тях. Само че никой не може да ти помогне, ако сам ти не искаш, да.

— Може би — каза мис Марпъл.

— Разбира се, и в тези неща има мода, както при дрехите. Боже мой! Видя ли какви поли се мъчи да ни накара да облечем Кристиан Диор? Та какво говорех? Аха. Мода. Във филантропията също има мода. По времето на Гулбрандсен беше образованието. Сега това е старомодно. Намеси се държавата. Всички очакват да получат образование и го смятат за нещо напълно естествено. А после не го зачитат. Малолетните престъпници — ето модата днес. Тези проявени и потенциални криминални типове. Всички полудяха заради тях. Трябва да видиш как блестят очите на Луис Сероколд зад дебелите му очила! Прелива от ентусиазъм. Той е от онези хора с невероятна воля, които преживяват на банан и коричка хляб и влагат цялата си енергия в някаква кауза. А Кари Луиз върви по свирката му. Както обикновено. Само че това не ми харесва, Джейн. Имаха срещи с попечителите и преустроиха цялото имение за тази цел. Сега е нещо като възпитателно учреждение за малолетни престъпници с психиатри, психолози и всичко останало. Двамата са заобиколени от тях, а тези момчета може и да не са съвсем нормални. Пълно е и с разни терапевти, учители и всевъзможни ентусиасти, половината от които със сигурност са луди! Безумци! И моята малка Кари Луиз живее сред всичко това!

Мисис Ван Райдък замълча и се вгледа безпомощно в мис Марпъл, Тя проговори с леко недоумение в гласа:

— Но, Рут, все още не си ми обяснила от какво точно се притесняваш.

— Казах ти вече, не знам. Точно това ме безпокои. Току-що идвам оттам. Бях за малко. И през цялото време чувствах, че нещо не е наред. В атмосферата, в къщата… Зная, че не греша. Усещам тези неща. Винаги съм ги усещала. Споменавала ли съм ти, че посъветвах Джулиъс да продаде „Амалгамейтид сириълс“ точно преди борсовия крах? И се оказах права! Да, там има нещо нередно. Но не знам какво и защо… Дали са онези ужасни престъпници или е нещо по-близо до дома им… не мога да кажа какво е. Луис живее единствено заради идеите си и не забелязва нищо друго. А Кари Луиз, Бог да я благослови, не вижда и не чува нищо, освен хубавите неща. Много добре, но не е практично . Злото съществува… Джейн, искам да отидеш там веднага и да разбереш какво става.

— Аз!? — възкликна мис Марпъл. — Защо аз?

— Защото имаш нюх за тези неща. Винаги си имала. Винаги си била мило, невинно на вид същество, Джейн, и в същото време никога нищо не те е изненадвало, винаги си била готова за най-лошото.

— Най-лошото твърде често се оказва истина… — промърмори мис Марпъл.

— Не мога да си представя защо имаш толкова лошо мнение за човешката природа… В това тихо и спокойно селце, в което живееш, старо, непокварено място…

— Ти никога не си живяла в село, Рут. Нещата, които се случват в тихите, непокварени селца, може би ще те изненадат.

— О, сигурно. Исках да кажа, че не изненадват теб. Ще отидеш в Стонигейтс, за да разбереш какво става, нали?

— Но, Рут, това ще бъде много трудно.

— Не, няма. Помислила съм за всичко. Дано не ми се разсърдиш… Но вече съм подготвила почвата.

Мисис Ван Райдък замълча, погледна смутено мис Марпъл, запали цигара и се впусна в нервни обяснения:

— Не можеш да не се съгласиш, че след войната хората с малки доходи не живеят добре… Имам предвид хората като теб, Джейн.

— О, да. Така е. Просто не знам какво щях да правя, ако не беше племенникът ми Реймънд.

— Остави племенника си — прекъсна я мисис Ван Райдък. — Кари Луиз не знае нищо за него. Може да е чувала за него като писател, но няма представа, че ти е племенник. Работата е, както казах на Кари, че милата Джейн преживява тежки времена. Понякога почти няма какво да яде и, разбира се, е твърде горда, за да се обърне към старите си приятелки. Добавих, че е невъзможно да ти предложим пари , но една приятна почивка в хубава обстановка, със стара приятелка, с достатъчно и здравословна храна, без грижи и тревоги… — Рут Ван Райдък замълча и завърши предизвикателно: — А сега можеш да ми се разсърдиш, ако искаш.

Мис Марпъл отвори порцелановосините си очи с лека изненада.