Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Вървете си — обърна се той към посланика. — Върнете се при сънародниците си. И им кажете, че ще обявя война от името на крал Едуин Велор ако дори и едничък елф извърши някаква проява на агресия срещу града ми. Не ме интересува с какво ще се оправдаете и колко ще се извинявате. Вече изчерпахте търпението ни. Ако подобни преговори бяха водени срещу човешко кралство, отдавна щяхме да сме изпратили войниците си. Това е последният ви шанс да запазите мира. Не го пропилявайте. А що се отнася до Търговските лордове… — Мърбанд кимна към корабите. — С тях имам много за обсъждане. Считайте исканията им към земите ви за отхвърлени. Не искам компенсации или територии. Просто спрете убийствата. Все още ни предстои да достигнем някакво споразумение за дървосекачите ни, но за това ще говорим впоследствие. Не искам война. Казвам го искрено. Поне веднъж се вслушайте в думите ми.

За момент посланикът го погледна сепнато, а после се усмихна и се поклони.

— Благодаря ви. Ще сторя всичко по силите си.

Когато той се оттегли, Инграм Мърбанд стовари юмрук върху перваза, но не погледна към пристанището.

— Какво ще правим сега?

— Не ми хареса това, което чух — навъси се Едгар. — Имаш ли представа колко много от селяните ми са убили тези елфи? А ти им предлагаш мир без дори да изискаш извинение?

— Първо трябва да мисля за града си! Уорик и останалите търговци са решили да подемат въстание. В този момент шепа селяндури са последната ми грижа. Повтарям, какво ще правим сега?

— Ще бягаме.

Инграм и Едгар изгледаха Йор невярващо.

— Какво каза? — рече Едгар.

— Препоръчах да бягаме. — Йор посочи към огромното стъкло. — Те са събрали хората си, корабите им също са готови. Те са като червей, проял сърцевината на Ейнджълпорт. Трябва да се отдалечим от тях. Търговците не разполагат с истинска армия, с обучени хора. За месец бих могъл да събера няколко хиляди войници. Зная, че и ти, Едгар, би могъл да сториш същото. Няма значение какво ще правят наемниците. При завръщането си ще смажем бунта, ще им вземем корабите и веднъж завинаги ще сложим край на заплахата.

— Да не си се побъркал? — попита Инграм. — Искаш да избягам като пълен страхливец?

— Един работнически бунт, предвождан от търговци, не е шега работа — настояваше Йор. — Съобщи във Велдарен за ставащото. Уведоми и благородниците от северните земи. Подобно въстание е заплаха срещу всички ни и трябва да бъде потушено незабавно.

Едгар пристъпи към него, напрегнат.

— Искаш да побегнем, да изоставим морската си перла и с подвити опашки да избягаме при краля за помощ?

Йор сви рамене:

— Това е доста грубо описание, но да.

Още една стъпка.

— И колко ти платиха търговците, за да ни посъветваш това?

Йор го погледна объркано. Това му състояние се влоши, когато Едгар изтегли една от рапирите си.

В следващия миг острието бе полетяло към шията му в елегантен замах. Благородникът се свлече на земята, оплисквайки убиеца си и килима с прясна кръв. Едгар извади носната си кърпичка и се зае да почиства острието.

Инграм го наблюдаваше втренчено.

— Това пък защо? — измърмори той, шокиран.

— Той ни умоляваше да извършим измяна. — Едгар приключи с почистването. — Крал Едуин предостави Рамерата под твоя защита, а Ейнджълпорт е център на властта ти. Ако изоставиш града и позволиш на търговците да го завладеят, подобно унижение ще нанесе непоправими щети, без значение колко дълго те се задържат на власт — ден, месец или година. Ще останем и ще се сражаваме. Готов съм да заложа живота си, че Йор е бил подкупен от Търговските лордове.

Инграм погледна към трупа и кимна.

— Прав си. Колко бойци си довел със себе си?

— Около стотина войници.

— Доведи ги тук. — Лорд Мърбанд бързо се отправи към вратата и започна да призовава началника на стражата си. — Когато корабите им подемат атаката си, ние ще бъдем готови. Искам всички налични бойци да се съберат в имението. Не ме интересува колцина главорези са събрали търговците. Стените на дома ще ги спрат.

— Ами градът?

Другият сви рамене.

— Да изгори до основи. Когато атаката им се провали, ние ще се впуснем насреща им. Ще завладеем корабите и ще избесим всички Търговски лордове. И пътьом може да се отбием при Мадлин, напомняйки й собствения й неуспех срещу търговците. Трифектата също ни създава проблеми прекалено дълго. С твоя помощ ще си върнем изцяло града.

— Разбира се. — Лорд Едгар се поклони ниско. — Заемам се веднага.