Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Гостът се поклони доземи.

— Старая се да помагам. — Той отново се усмихна към Флинт и се отправи към вратата. Но на прага се обърна отново. — Ако решите да съдействате, подготвил съм ви подарък. Сигурен съм, че той ще ви хареса. Давам ви един час за размисъл; подир това ще се върна, за да чуя отговора ви.

С тези думи той напусна залата. Макар нито веднъж да не бе посягал към меча си, присъствието му бе изпълвало помещението с обтегнатост. Едва сега Стърлинг се върна на стола си. Останалите си разменяха погледи, но мълчаха.

— Ще му се доверим ли? — попита накрая Стърлинг.

— Той е убил прекалено много. — Дурго поклати глава. — И не би се поколебал да излъже.

— Мисля, че казва истината — рече Уорик.

Стърлинг кимна. Макар и раздразнен, той също смяташе така:

— Елфите знаят за настоятелното ни желание да получим част от земите им. Когато приключат с Инграм, ще дойдат да се разправят и с нас. Може би трябва да се подготвим и да последваме съвета на Привидението?

Сбръчканото лице на Уорик се раздвижи в усмивка. Събеседниците му забелязаха блясъчето в очите му. То бе породено от удоволствието, че му предстои да манипулира човек, който се бе смятал за недосегаем.

— Да последваме съвета му? — повтори Сън и поклати глава. — Не, не съвсем.

Брадата на Дарил бе покрита с бирена пяна. В момента той не бе в настроение за разговори и това личеше по погледа му. При други обстоятелства би отвел на кораба си две-три от навъртащите се наоколо жени.

При рязкото си посягане той събори халбата си. И още повече се раздразни при осъзнаването, че на масата му се е настанил неканен гост.

— Какво искаш? — тросна се капитанът.

— Трезвен събеседник — отвърна Стърлинг и се навъси. — Но явно искам прекалено много.

Дарил го напсува в отговор и махна на една от брантиите да му донесе нова чаша. Погледът на Блекуотър не позволи на девойката да се приближи, оставяйки капитана на сухо.

— Трябва да поговорим — каза Стърлинг. — Бих предпочел да насочиш вниманието си към мен, а не към халбата.

— Доколкото зная, ти не си ми никакъв — каза Дарил. — Работех за брат ти. Как е той, впрочем? А, да. Мъртъв. Мизерник. Дали пък не ми е завещал нещо, някой кораб например? Не, разбира се. Нямам нито злато, нито екипаж, защото той искаше да останем тук да се сражаваме, наместо да разнасяме товар, каквато ни е работата.

— Голяма част от наследството на Улрих принадлежи на мен. — Стърлинг Блекуотър се облегна назад. — Това означава, че бих могъл да ти върна Гарванова сянка , ако преценя, че решението е добро.

Съзнанието на Дарил беше замъглено от алкохол, но и в това си състояние той успя да осмисли чутото. Той се поразмърда и реши да се държи малко по-учтиво.

— Плавам от деветгодишен — поде той и се опита да обърше брадата си: безнадеждна задача. — Познавам си екипажа, кораба и всички подли номерца, които морето има навика да погажда. По-добър капитан няма да намериш.

От усмивката на Стърлинг капеше снизхождение. Дарил се постара да не показва, че е забелязал.

— Не се притеснявай, Гарванова сянка е твоя — рече Стърлинг. — Но преди това искам да направиш нещо за мен. Брат ми ти имаше доверие. Ти никога не си го предавал. Надявам се, че аз също ще мога да разчитам на теб.

— Устните ми винаги си остават запечатани — рече капитанът. — Дори на курвите не казвам нищо. Много неща прощавам, но не и нарушаването на дадената дума. Трябва ли ти нещо, изпълнявам го.

Стърлинг се почеса по врата и го огледа. Подир това махна на едно от момичетата. Когато към разговора се присъединиха две пенести халби, Дарил се усмихна широко.

— Какво ти трябва? — попита той, вземащ една от чашите. — За някакъв специален товар ли иде реч? Съобщение? Тяло, което трябва да изчезне?

Стърлинг се усмихна.

— Човек, когото трябва да убиеш.

Инграм не спираше да крачи и да си мърмори.

— Къде се е дянал проклетият елф?

— Възможно е изобщо да не се появи — каза Йор. До креслото му се намираше купа с череши, от които той непрекъснато похапваше и оставяше костилките направо върху полираната дъбова масичка.

— Невъзможно! Той е техен посланик. Негови сънародници са проникнали в тъмницата ми и са убили пазачите ми. Гревен трябва да се намира тук, на колене, готов да нашепва извинения в задника ми от зори до здрач.

Едгар се бе облегнал на стената, скръстил ръце.

— Ако не се появи, това може да означава, че елфите са избрали война.

Инграм за пореден път погледна към вратата. Търпението му ставаше все по-обтегнато.