Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Някакъв далечен вик накара Алиса да трепне, разранявайки гърлото си. Искаше й се да се обърне, но не можеше. Можа да чуе свличането на тяло и последвалите Хаернови думи:

— Той се канеше да запрати стрела — обясни Стражителя. — Глупаво решение.

И двете страни бяха склонни да се сражават, но нито една от тях не бе склонна да рискува живота на заложницата си. Алиса се опитваше да измисли решение, но не можеше. Искаше й се да избяга, но не виждаше начин. Не очакваше, че ще избяга жива.

— Лариса!

Този глас й бе познат. Посланикът нахлу в лагера, побеснял. Той изкрещя нещо, а подир това започна да ги мъмри. Лариса започна да отвръща, но Гревен не я доизслуша, а се обърна към Алиса и се поклони.

— Простете ни ужасното недоразумение — каза той. — Уверявам ви, че тези елфи по никакъв начин не представляват Келасар.

— Някак ми е трудно да повярвам това — рече Зуса.

— Ако искаш да останеш жива, трябва да повярваш. Те няма да те наранят, но трябва да освободиш принцесата ни.

Алиса погледна към Зуса, която сви рамене. Зеленоокият елф понечи да възрази, с което си навлече крясък от страна на посланика. Последният отново се поклони.

— Доверете ми се, Алиса. Това е единственият начин.

Лейди Гемкрофт се молеше, че е взела правилното решение, докато нареждаше на Зуса да отстъпи. Принцесата бързо се отдалечи и рухна в прегръдките на друг елф. От превръзката й бе започнала да се процежда кръв. След няколко тихи, но авторитетни думи от страна на Гревен, насочени към елфа до Алиса, притиснатият до гърлото й меч изчезна, заедно с опъна на косата й. Посланикът й помогна да се изправи.

— Елате с мен — каза той, поглеждайки към Хаерн и Зуса. — Не се притеснявайте, никой няма да ни последва.

Последните думи очевидно бяха насочени към принцесата, която остро го изгледа в отговор.

Зуса започна да крачи редом до Алиса, хванала ръката й.

— Радвам се да видя, че си добре — каза безликата.

Другата жена се усмихна.

— Аз също.

Хаерн вървеше от другата й страна, поизвърнал глава, за да наблюдава лагера.

— Това беше неочаквано лесно — промърмори той.

— Прав си — каза Гревен. Елфът ги водеше към главния път, отвеждащ до Ейнджълпорт. — Единствено моето присъствие ви пази. Останалите няма да се откажат да ви преследват.

— Как така думата ви натежа над тази на принцесата? — попита Алиса.

— Защото й бе наредено да се завърне в Келасар и да предостави на мен преговорите. Ако с неподчинението си тя бе предизвикала война, рискуваше да си навлече прогонване при евентуално недоволство.

— А би ли изникнало недоволство?

Гревен се извъртя невероятно бързо.

— Няма да ви лъжа, с тази постъпка изложих репутацията си на голям риск. Възгледите ми са достатъчно добре известни на нашите благородници и също тъй непопулярни. Мнозина смятат, че вашата смърт би предотвратила война, и изпитват съмнения към верността ми. Край мен не ви заплашва нищо, но в мига, в който ви оставя, те ще се отправят да дирят справедливост, знаейки, че с нищо не бих могъл да ги накажа.

Той се обърна и продължи.

— Инграм отказа да ви предаде, защото знаеше, че неотдавнашните бунтове биха бледнели пред яростта, с която жителите биха реагирали на евентуална негова постъпка. Много от моите колеги в Келасар изпитват същите категорични чувства към вас, но на срещуположния полюс. И не биха се поколебали да се отправят срещу Ейнджълпорт, за да въздадат справедливост. Вие сте се превърнали в символ на човешката агресия срещу елфите. Още много ще умрат преди Инграм да си възвърне контрола над града, а моят народ най-сетне да приеме очевидната истина.

— И каква е тази истина? — попита Хаерн.

Посланикът се обърна и го погледна по начин, останал неразбираем за Алиса.

— Че ние чезнем. Властта ни над Дезрел отдавна е изчезнала. Ние ставаме все по-малко, а с всеки изминал ден човеците стават все по-силни. Един от вашите крале вече прогони наши сънародници и изпепели града им. — Той поклати глава. — Някой ден същите факли ще се понесат и към нас. Трябва да направя всичко по силите си, за да предотвратя това. Или поне да го отложа. Не искам да видя близките си да погиват по такъв начин. Няма да допусна трагедия като тази в Дезереа да се случи отново.

Вече бяха достигнали пътя. Алиса също започна да се обръща назад.

— Няма да ги видите — рече Гревен. — Но ви уверявам, че те ни следват. Имаме малко време.

— Трябва да има нещо, което да направя — каза Алиса. — Някакъв начин да предотвратя всичко това.