Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Алиса стоеше гордо изправена, без да обръща внимание на облеклото си и мръсотията, която престоят в тъмницата бе оставил върху кожата й.

— Когато тълпата ви е нападнала, аз се криех в храма на Ашур. Не съм изпращала Стражителя да ви напада. Дори и в този момент вие се подвеждате по измамата на глупците, за които се изказахте така презрително. Смятате ли, че щяхте да останете жива, ако бях изпратила Стражителя да ви убие? Смятате ли, че той би сглупил да остави символа си? Не, вие се вкопчвате в лъжите с такава готовност, защото копнеете за мъст, а аз бих станала отлична мишена за тази мъст. Вие искате да вярвате, че всички човеци са безнадеждно покварени предатели и убийци. Дори и онези от тях, които ви помагат, накрая се обръщат срещу вас — това искате да вярвате. То ви е нужно, за да оправдаете цялата онази кръв, която жадувате да пролеете.

Лейди Гемкрофт извърна глава и плю, отлично осъзнавайки колко обиден е този жест в присъствието на елфическата принцеса.

— Но аз няма да участвам и няма да приема вина. Никога не съм ви предавала. Вие бяхте тази, която ме предаде. Аз никога не съм ви нападала. Вие изпратихте бойците си да ме отвлекат, избивайки безразборно. Аз се опитвах да предотвратя въоръжен конфликт, а вие го подклаждате с всяка изречена дума и с всяка изстреляна стрела. Дори и да ме екзекутирате, аз ще умра невинна. А войната, към която така се стремите, ще унищожи и последната надежда за мир между нас. Така да бъде, Лариса. Убийте ме. Покажете ми омразата, невежеството и ожесточението в очите си, за да умра със знанието, че между човеци и елфи няма никаква разлика.

Лагерът притихна. Алиса можеше да усети разпръсналата се студенина, но въпреки това се усмихваше саркастично. Вече не се интересуваше. Толкова дълго бе помагала на елфите, бе се опитвала да постигне компромис, който ще сведе до минимум излишните убийства. Щом те възнамеряваха да я убият за награда, нека го сторят, тя си го заслужаваше. Болеше я, че щеше да умре, без да види Натаниел за последно, но пък светът бе жестоко място. Бе научила това много отдавна, в тъмниците на собствения си баща.

— Коленичи — каза Лариса.

Алиса не помръдна. Двама елфи се приближиха и натиснаха раменете й надолу, за да я принудят да изпълни командата. Един от тях нави косата й около пръстите си и я накара да сведе глава.

— Алиса Гемкрофт, намирам те за виновна. Ти заговорничеше срещу моя народ, подклаждаше бунтове и за малко не отне живота ми. Заслужаваш дълга и мъчителна екзекуция, но заради ранга ти и предишното ти съдействие ти се полага бърза смърт.

Зеленоокият елф плавно изтегли меча си и повдигна главата на Алиса, за да я накара да погледне принцесата. Режещият ръб се допря до шията й. Останалите елфи затаиха дъх.

— Някакви последни думи, които би искала да предадем? — попита Лариса. — Може би искаш да се сбогуваш със сина си?

Главата на Алиса бе болезнено опъната назад.

— Нямам намерение да се сбогувам — отвърна тя, забелязала движение зад елфите.

Зуса скочи иззад едно от дърветата и — преди останалите да са успели да реагират — кинжалът й се притискаше до шията на принцесата. Останалите изтеглиха оръжия и посегнаха към лъковете си, но Лариса ги спря.

— Умно момиче — прошепна Зуса в ухото й. — Сега освободи Алиса, преди да съм усилила натиска.

— Не — отвърна принцесата. Лейди Гемкрофт почувства как острието се врязва по-остро в шията й. От разкъсаната кожа започна да се стича кръв. — Когато тя се отдалечи, ти ще ме убиеш.

— Ще те убия, ако не я пуснеш. Това не са преговори.

Надвисналото над лагера напрежение бе почти осезаемо. Зуса се бе промъкнала по съвършен начин и планът й бе отличен, но изглеждаше, че Лариса няма намерение да сътрудничи.

— Не съм сама — високо изрече Зуса. Със свободната си ръка тя придърпа принцесата към себе си. — При първото грешно движение Лариса умира, а вие ще се изправите срещу Стражителя.

— Ще страдаш много — каза принцесата. — Аз не съм заложница. Пусни ме или Алиса ще умре.

Безликата погледна към елфа, който държеше Алиса, и му заговори:

— Ако Алиса умре, аз губя работодателката си. Ако Лариса умре, ти губиш принцесата си. Кой ли от двама ни ще страда повече?

— Не я слушайте — настояваше принцесата. — Достатъчно отстъпвахме пред изнудването им.

Алиса можеше да усети, че елфът се колебае. Той дърпаше косата й още по-силно, но бе отслабил натиска зад меча си. Зуса огледа лагера. Елфите имаха значително числено превъзходство. Заплахата над живота на принцесата не им позволяваше да нападнат, но и не бе спечелила свободата на Алиса. Заплахата с Хаерн също не се бе оказала ефективна.