Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Трепването на елфическото лице показа, че принцесата е останала жегната от думите й. Алиса знаеше, че голяма част от аристократичните традиции на човечеството водят произхода си от древния елфически етикет. По тази причина елфите не биха понесли да изглеждат отстъпващи в каквото и да било отношение.

— Развържете я — нареди принцесата. — Тя не представлява заплаха и трябва да свидетелства, преди да произнеса присъда.

Лейди Гемкрофт не откъсваше очи от нея. Когато ръцете й се оказаха свободни, тя разсеяно разтри гърлото си. То бе започнало да се протрива от острите нишки.

Тя все още носеше същата простовата рокля, с която бе избягала от дома на Кинън. С тази мръсна и окъсана одежда тя щеше да изглежда като просякиня сред елегантните елфи. Дори похитителите й, облечени в кожени брони, изглеждаха по-представително.

Лариса се обърна към един от тримата похитители, за да отправи питане. Отговорът я накара да се намръщи. Тъй като размяната на реплики бе протекла на елфически, Алиса не можа да разбере нищо.

— Познаваш ли жена със смугла кожа? — попита принцесата. — Тя носи черна и къса коса, облечена в странни дрехи. Тя твоя слугиня ли е?

Въпросът изненада пленничката, но тя не се осмели да излъже. Елфите бяха известни със способността си да долавят неистините. А и над лагера може би бе хвърлено някакво заклинание. Много вероятно бе всяка изречена лъжа да поражда облачета дим.

— Това описание прилича на моя спътничка на име Зуса. Защо питате?

Отново Лариса се обърна към тримата похитители и се намръщи още повече.

— Защото тя е убила четирима от бойците ми. Престъпленията ти срещу мен непрекъснато се увеличават, Алиса.

— Тя е смятала, че ме защитава — отвърна лейди Гемкрофт. — Какво друго заключение би могла да си извлече, виждайки елфи да се прокрадват в човешки затвор и да ме отвличат? Аз не съм се заклела във вярност пред вас, Лариса. Прекланям се единствено пред справедливостта на краля. Само той има право да съди. В нашите земи вие нямате никаква власт и никакво право да отсъждате над негова поданица.

Това породи оживление сред елфите. Още по-объркващ бе фактът, че те не реагираха изцяло с гняв. В гърдите й припламна надежда. Може би дори и тук се намираха елфи, които не споделяха пълно единодушие? Човеците рядко постигаха пълно единомислие. Логично бе същото да се отнася и за елфите, пък макар и в по-малка степен. Сега повече от всякога й се искаше да бе отделила време да научи езика им. Някогашният й съветник много пъти бе изтъквал подобна нужда, но Алиса винаги бе отказвала, защото това й се бе струвало безсмислено. Сега, заслушана в звучната реч край себе си, тя можеше да осъзнае грешката си. Със закъснение, както винаги ставаше.

— Опитахме се да подирим правосъдието ви — заговори Лариса, с което сложи край на спора. — Също както се опитахме да запазим мира. Инграм обеси онези, за които твърди, че са убили Силдур, но аз зная, че това е само припряно предположение от негова страна, с което той се надява да ни залъже. Ейнджълпорт прелива от измама, гняв, алчност и страхливост. Но тук, сред пустошта, ние ще прибегнем към нашата справедливост. Може и да не приемаш нашия съд, но престъпленията ти напуснаха границите на твоето кралство. А що се отнася до войната…

С оттласкване Лариса се изправи. Макар ръката й да трепереше, тя пусна стола си и се изправи в цял ръст, за да изгледа пленничката отвисоко и да поклати глава.

— Ние не се страхуваме от човешките оръжия. Ние сме децата на Селестия. Когато вашите богове са вдъхвали живот на пръстта, създавайки нищожните си слуги, моят баща вече е бродел из земята. Ние гледахме как изниквате от пепелта. Ще бъдем тук и когато се завърнете сред нищото, където и ви е мястото. Вие никога не научавате нищо и не постигате нищо. Изтръгвате единствено разруха.

В края на кратката й реч елфите започнаха да ликуват, а надеждите на Алиса угаснаха. Тя вече не беше изправена на съд. Тя бе избрана да понесе наказание за всички престъпления на своя народ, минали и бъдещи. Невинността й не беше от значение. Думите й не биха променили нищо. Елфите искаха кръв заради посегателството над Лариса и убитите от тълпите. Произволните обесени простолюдни нямаше да заситят жаждата им. Само нечия благородническа смърт можеше да постигне това. Смъртта на влиятелен човек. Човек като Алиса.

Оставаше й единствено да се надява, че екзекуцията ще бъде бърза и безболезнена.

— Погледни ме — продължи принцесата и я изтръгна от мислите й. — Още си спомням думите, които ми бяха прошепнати, когато лежах на улицата и се задушавах под нахлузената ми качулка. Видях символа, очертан до мен със собствената ми кръв. Ти беше изпратила своя Стражител да ме нападне. Това се случва с онези, които обръщат гръб на приятелите си. Така ми каза той. Какви други доказателства са ми нужни? Нима с отказа си да рискуваме живота си за теб сме те разгневили толкова?