Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Има. — Гревен погледна към града. — Ако изчезнете. Моите сънародници ще ви търсят, разбира се, и ще вярват, че Инграм ви крие. Но пък това ще ми предостави по-голяма свобода на действие в сравнение със сигурното знание, че вие се намирате под негова опека. На свой ред лорд Мърбанд ще обвини нас в лъжа, защото елфи са нахлули в тъмницата му. Това ще бъде трудно за заглаждане. Но докато вие оставате скрита, вярвам, че ще успея да удържа нещата под контрол.

— Трябва да се върнем във Велдарен — каза Хаерн, допрял длани върху дръжките на мечовете си. — Само там ще бъдеш в безопасност.

— Не — настоя Гревен. — Никога няма да успеете да пристигнете. Елфите ще наблюдават пътищата и ще ви проследят с лекота. Далеч преди да достигнете портите на Велдарен, десетки стрели ще са полетели към вас. Елате с мен обратно в Ейнджълпорт. Зная място, където да се скриете. Преодоляването на градските стени ще забави преследвачите ни достатъчно, за да изгубят дирята ви. А ако имаме късмет, може и да открием кой стои зад атаката над Лариса.

Прехапала устна, лейди Гемкрофт погледна към двамата си спътници. Хаерн сви рамене, а Зуса леко стисна рамото й.

— Стори онова, което смяташ за правилно — каза безликата.

Алиса си припомни напрегнатия миг в лагера и появата на посланика. Тя кимна.

— Да вървим — обърна се тя към Гревен. — И да се надяваме, че някой от боговете ще ни помогне да предотвратим войната.

Посланикът се усмихна и отново се поклони ниско.

— Разбира се, милейди. Последвайте ме.

Оцелелите Търговски лордове се бяха събрали на обичайното място, за да оценят ситуацията си. Масата пред тях бе отрупана с бутилки твърд алкохол, които непрекъснато подрънкваха. Нямаше значение, че от изгрева на слънцето бе изминал едва час. Сега не бе време за трезвеност.

— Аз имам късмета да държа богатството си във водата — каза Уорик Сън, облегна се назад и сключи ръце над корема си. — Наемниците на Мадлин опожариха дома ми, но това не е голяма загуба. Мъчно ми е единствено за картините. Бяха рисувани по поръчка.

— Със сигурност Арън би искал също да се отърве тъй леко. — Стърлинг изпразни поредната чашка. — Видя ли какво бяха направили с трупа му? Огърлица от собствените му черва. Негодници. Радвам се, че аз и моите хора не им останахме длъжни.

— Това е защото имаш нереален късмет — отбеляза Дурго Флин. — Аз изгубих пет кораба и много добри моряци. Но пък си нямах Привидението да защитава дома ми.

Споменаването на убиеца ги накара да замълчат за момент.

— Нереален късмет? — повтори Стърлинг. — Седмица подир погребението на дъщеря си се натъквам на братовия си труп в един пасаж. Това ли наричаш късмет?

Флинт Амър се размърда неловко.

— Ние побягнахме, когато видяхме наемниците. Нямаше какво да направим. Те избиха всичките ми братя.

— Не се съмнявам — подметна Стърлинг. — Какво съвпадение.

Флинт се изчерви и надигна чашата си, вместо да отговори.

— Съдействието на Привидението е изключително странно — каза Уорик и почеса нос със сбръчканите си ръце. — По-рано той ни напада, а сега идва да ни защити, макар че сме определили награда за главата му. Не разбирам игричките му.

— Ако това е игра, бих искал да получа хода си. — Стърлинг запрати чашата си към стената, където тя се разби на по-малко от педя от главата на един прислужник. — Загубите ни възлизат на стотици хиляди златни монети. Изгубихме и двама от съдружниците си, а Инграм не прави нищо. Мадлин спокойно си стои зад крепостните стени на дома си, а нашият градоначалник пет пари не дава за справедливостта.

— Справедливостта в Ейнджълпорт винаги е била въздавана от нас самите — търпеливо каза Уорик. По принцип Стърлинг бе спокоен и разсъдлив, но погиналите му близки го бяха направили непредсказуем. — Освен това все още разполагаме с предостатъчно хора. Ако бяхме знаели за плана на Мадлин, щяхме да отблъснем наемниците и да ги изколим. В този случай тя имаше предимството на изненадата. Но ние не бива да допускаме подобно нещо да се случи отново. И няма да го допуснем. Трябва да я отстраним, относно това няма спор. Тя е заплаха. Остава въпросът: как да я отстраним?

— Останали са й прекалено много наемници, за да нападнем дома й. — Стърлинг се беше поуспокоил. — А и с подобно открито нападение рискуваме намесата на градската стража. Инграм с радост би се възползвал от повода.

— Бунтовете ни го наплашиха — каза Уорик. — С това те изпълниха предназначението си. При първата негова погрешна стъпка ще го свалим и жителите на Ейнджълпорт сами ще предоставят града в ръцете ни. Така че Инграм няма да посмее да се намеси.