Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Не биха. Все още е рано.

Едгар се задоволи да свие рамене. Йор продължаваше да яде, а Инграм не устоя на натиска и се зае да си забърква коктейл, в който преобладаваше алкохолът. По време на половината изпиване един от слугите му плахо надникна.

— Елфическият посланик Гревен моли да го приемете.

— Крайно време беше. Води го.

Няколко мига по-късно през вратата пристъпи самият посланик, изненадващо неугледен. Робата му бе намачкана, косата — разрошена. Той се поклони ниско. Заради вида му непогрешимата усмивка губеше част от блясъка си.

— Приветствам ви, господа — каза той. — Иска ми се да бях доведен от по-приятни обстоятелства.

— Не се съмнявам — каза лорд Мърбанд. Йор се изправи и избута купата. — Нямам време за глупости. Да говорим по същество. С какво ще обясните фактът, че елфи са прескочили оградата ми, убили са мои войници и са отвлекли един от затворниците ми?

Гревен въздъхна и събра ръце зад гърба си.

— Сред сънародниците ми съществува малка фракция, която не е доволна от начина, по който протичат преговорите. И трябва да призная, че не мога да виня принадлежащите към нея. Те собственоръчно се нагърбили да изправят Алиса на съд.

— Признавате? — смаяно изрече Йор.

— Не признавам нищо, само представям истината. Тяхната постъпка не е извършена от името на всички елфи, нито е знакова за настроенията, преобладаващи в Келасар. Уверявам ви, че аз съм не по-малко възмутен.

— Сигурно. — Едгар прокара ръка през къдрите си. — Знае ли се кои са въпросните елфи? Ще ни ги предадете ли?

Посланикът се размърда неспокойно.

— Те бяха изпратени обратно към горите ни, където ще понесат полагащите се последици.

Едгар открито се изсмя. Инграм се присъедини към израза на презрение.

— О, разбира се — рече лорд Мърбанд. — Изпращате убийците на стражите ми в Келасар, за да отговарят пред вашия съд, а същевременно се възмущавате от желанието ни Алиса да бъде изправена пред собственото ни правосъдие. Зная, че елфите ни смятат за несъвършени, и съм склонен да се съглася: ние никога не бихме могли да овладеем подобно лицемерие.

Върху лицето на Гревен бе изникнало смущение.

— Разбирам ви, но ви уверявам, че се старая да правя най-доброто, което би могло да бъде постигнато в тези обстоятелства. Заради случилото се с придружителите на Лариса ситуацията сред сънародниците ни е обтегната.

— Със стрелите си вие сте убили много повече — каза Йор. — Всеки ден в града пристигат семейства, надяващи се да намерят по-добър живот. Живот, в който излизането за работа не носи риска от смъртоносно прострелване.

— Убийства, които биха спрели, ако постигнете споразумение с нас и престанете да настоявате да получите части от земите ни!

Инграм обърна гръб на посланика, за да се успокои и отново да напълни чашата си.

— Ами Алиса? — попита лорд Мърбанд. — Ще я върнете ли?

— Ако можех, щях да го сторя.

Инграм отново се обърна към него. Не беше изненадан.

— И защо? — презрително попита той.

— Мога само да кажа, че в момента тя се намира зад стените на Ейнджълпорт, в безопасност. Правя това за нейна собствена защита.

— Да бе — намеси се Йор. — Използвате я по някакъв начин.

Вратата бе открехната колебливо.

— Простете, милорд — нервно каза лакеят. — Прецених, че бихте желали да знаете. На пристанището става нещо интересно.

Инграм повдигна вежда, а останалите двама благородници свиха рамене. Домакинът се отправи към един от прозорците и дръпна шнура на завесите. Лорд Мърбанд се сепна при открилата се гледка.

— Какво става? — промърмори той.

Почти всички кораби от пристанището, малки и големи, се бяха отделили от брега и изпълваха морето. Но те не се бяха отправили на северозапад към изгубеното крайбрежие или на запад към Кер, а оставаха недалеч, закотвени в някакво странно бдение. Малкото останали край пристана кораби пламтяха. Димът им се издигаше към небето.

Останалите трима се присъединиха към домакина. Гревен се навъси:

— Чии кораби са били подпалени? — попита елфът.

— Не мога да видя от толкова далече — каза Едгар. — Какво означава това, Инграм?

— Не зная — отвърна лорд Мърбанд и погледна към посланика. — Ами вие? Ще благоволите ли да демонстрирате пословичната елфическа мъдрост?

Гревен поклати глава.

— Това е меко казано неочаквано. Сещам се само за две неща. Или очакват атака, или самите те възнамеряват да нападнат.

Инграм скръцна със зъби. Всички онези кораби в далечината го изпълваха с гняв.