Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Дурго се изправи и стовари огромния си юмрук върху масата. Изненадващото му избухване раздразни Уорик.

— Повече не бива да се държим като страхливци — каза Дурго Флин и изгледа събеседниците си. — Инграм, Мадлин и градът да вървят по дяволите. Време е да спрем да се боим от реакциите и плановете им и да действаме според собствените си желания. Мадлин трябва да умре. Без значение е какво си мисли Инграм. Аз предлагам да съберем всичките си сили и да ударим. Когато окачим трупа й на пристанището, благородниците ще разберат какво се случва с онези, които се изправят срещу нас.

Подигравателно бавно ръкопляскане последва думите му. Търговците се обърнаха към вратата, където тъкмо пристъпваше закачулен непознат. Усмихнат.

— Добре казано — рече Привидението. — Храбро, но глупаво. Точно каквото бих очаквал от Търговските лордове.

Стърлинг скочи на крака и сграбчи меча си. Дурго също изтегли оръжие, а Флинт не помръдна. Уорик бе развеселен от опита за театрална поява.

— Ти — ужасено промърмори Флинт. — Как така пазачите те пуснаха?

Привидението скочи върху масата и се усмихна по-широко.

— Убих ги, разбира се.

— Не искаме неприятности — напрегнато каза Стърлинг. Посетителят се обърна към него.

— Което е странно, предвид възнаграждението, което предлагате за главата ми. Все още ли се цупите, че убих Уилям? Неговият заместник, макар и още млад, изглежда далеч по-компетентен. Смятах, че ще се зарадвате на промяната.

Уорик би побеснял, ако някой си позволеше подобен коментар към баща му. Но Флинт само седеше вцепенен на стола си, доказвайки, че предишното му перчене е било без покритие. Уилям Амър си имаше недостатъци, но никога не би се напикал при вида на убиец. Останалите съдружници се бяха радвали на смъртта му, но те не бяха в състояние да оценят истинската му сила — способността за напълно обективен поглед върху нещата.

— Защо си тук? — попита Уорик. — Прекалено съм стар за гатанки. И не съм достатъчно глупав да се залъгвам, че бихме имали шанс, ако си дошъл да ни убиеш. Говори или изтегли меча си.

Привидението се поклони, а Уорик сдържа усмивката си. Значи убиецът не бе дошъл да убива. А по-подходящо място за преговори и сделки не би могъл да намери.

— За ваш късмет аз също не обичам да губя време. Трябва да призная, че плановете ви за мъст са забавни, но не биха променили нищо. Мадлин Кинън не е най-големият ви проблем. Лорд Инграм е този, когото би трябвало да окачите с главата надолу.

— Той разполага с истински войници — каза Стърлинг. — Мнозина от тях са били престъпници, преди да постъпят на служба при него. Дори и с обединени сили не бихме могли да се изправим насреща му, особено без валидна причина. Крал Едуин би побеснял от посегателството срещу един от благородниците му.

Сега Привидението се усмихваше леко снизходително.

— Дребни хора, дребни идеи. Не искам да сваляте Инграм, а да го спасите.

Стърлинг сбърчи чело, а Уорик замислено наклони глава.

— Как така? — попита възрастният мъж.

Гостът им скочи от масата и се отправи към една от стените, украсена с картина на пристанището. Пространството край кейовете бе изпълнено с красиви кораби, които гъмжаха от моряци.

— Тази нощ елфите ще подемат масирана атака над града — поде той, разглеждащ картината. — Не се тревожете за стените, елфите вече са вътре. Те ще убият всички в дома на Инграм и в тъмниците му. Ще се отправят и към вас. Това е техният последен опит, надеждата да спечелят войната преди да е започнала.

Уорик се облегна назад в креслото си, събрал пръсти пред брадичката си. Мисълта му започваше да се раздвижва.

— Защо се обръщаш към нас? — попита Стърлинг и погледна към другите, за да прецени мнението им. — И защо да помагаме на Инграм?

— Моите дела не ви касаят — отвърна Привидението. — А се обръщам към вас, защото елфите не бива да спечелят. Съберете хората си. Пригответе се за битка! Нека елфите се натъкнат на засада, наместо на тлъсти търговци и безпомощни слуги. В противен случай…

Той извади нещо от джоба си, потри пръсти и докосна картината. Платнището бе обхванато от огън, който се разпростря мълниеносно. От красивите кораби остана единствено пепел.

Привидението отново се обърна към домакините си. Червеникавият проблясък зад гърба му придаваше на усмивката му демонични черти.

— Дайте им отпор. Убийте ги. Или гледайте как богатствата ви се превръщат в пепел.

— Благодаря ти за предупреждението. — Уорик бавно се изправи. — Думите ти ни предоставиха много неща, над които да разсъждаваме и обсъждаме.