Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Стаята, до която Гревен ги беше отвел, се намираше в едно от по-спокойните кътчета на Ейнджълпорт, близо до една от вътрешните стени. Тя имаше пръстен под, който оставаше влажен.

Хаерн не го свърташе вътре.

— Не очаквах, че вие ще се погрижите за настаняването ни — бе казал елфът на Алиса по пътя им насам. — Самият аз бях уредил това помещение. Когато вие предложихте помощта си, аз прецених, че трябва да запазя мястото в случай на извънредни обстоятелства.

— Каквито настъпиха — лаконично бе отвърнала Алиса.

Стаята си имаше прозорци, но те бяха покрити с дебели завеси. Макар да беше пладне, стаята си оставаше сумрачна.

Тримата не разполагаха с почти никаква храна — само с малък самун, който Хаерн бе купил от пазара. Но пък и не бяха гладни.

— Мъчително е просто да седим и да чакаме — обади се Зуса, легнала върху единствения креват. Алиса бе приседнала край него и изглеждаше изключително уморена. Тя носеше красива елфическа рокля със сребърни нишки.

— Какво друго бихме могли да правим? — попита лейди Гемкрофт. — Инграм би ме затворил, търговците биха ме убили, а елфите биха ме отвели на съд с предизвестен край. Ще чакаме и ще видим какво ще измисли Гревен.

— Не ми харесва да залагаме оцеляването ти на други — каза Хаерн, който в този момент надничаше през цепнатина между пердетата. Грубият плат подобаваше на настроението му. — Тази вечер трябва да те изведем от града.

— Гревен каза, че елфите ще ни открият.

Хаерн сви рамене:

— Аз не се боя от елфите. Съмнявам се, че и Зуса се плаши от тях. Трудно би могла да си намериш по-добри телохранители от нас. Трима лесно биха пътували незабелязани.

Алиса се премести до Зуса върху леглото и отпусна ръка върху челото си.

— Зная. Прав си. Трябва да се върна във Велдарен, където ще мога да се погрижа за Мадлин. Освен това Натаниел ми липсва. Нека поне изчакаме Гревен да се върне. Не искам да изчезна неочаквано. Това не само ще го разтревожи, а и би представлявало обида.

Стражителя въздъхна.

— Щом настояваш.

Той пусна завесата и се отправи към вратата.

— Къде отиваш? — попита безликата.

— Навън.

Със сведена глава, плътно обвит в плаща си, той по нищо не се отличаваше от останалите бедни работници, кръстосващи града. В началото Хаерн пое безцелно, воден единствено от усета си. По-рано бе обещал на Привидението, че ще проучи Ейнджълпорт по-обстойно, но в действителност нямаше нищо за проучване. Всички искаха власт. Всички желаеха да унищожат определен противник. Дори Алиса не бе напълно невинна, макар че нейните намерения изглеждаха далеч по-благородни, сравнени с тукашните.

За своя изненада той установи, че се е озовал пред храма на Ашур. За момент гневът му припламна.

Хаерн не можа да се сдържи и влезе. Миещият пода Лоугън се обърна да го посрещне, но поздравът му секна, когато видя лицето на посетителя. Пребледнял, юношата изпусна парцала си.

Стражителя повдигна пръст към устните си.

— Нито дума. Върви в стаята на Нол, заключи се и излез след един час. Разбра ли?

Момчето побърза да кимне и бързо изчезна зад олтара. А Хаерн се отправи към коленичилия в молитва свещеник. По-рано той не би се осмелил да го прекъсне, но в случая нямаше намерение да търпи набожността му.

Чул приближаващите се стъпки, жрецът отвори очи и погледна. Реакцията му почти не се отличаваше от тази на Лоугън.

— Ти. — От изненада той седна тежко на пода. — Моля те, не ме убивай.

Хаерн се почувства уморен. Не можеше да събере гнева, който другият заслужаваше.

— Кажи ми — наместо това каза той, — спокоен ли е сънят ти?

Нол бе започнал да диша тежко през носа си. И се огледа колебливо, объркан от въпроса.

— Не — призна свещенослужителят. — Не и откакто…

— Откакто ни предаде?

Жрецът прочисти гърло.

— Да.

Хаерн се взираше в него в неосъзнат опит да прозре същината на онова, което се криеше под бялата роба, страха и собствения му гняв.

— Защо? Ние ти се доверихме.

— Лоугън ми каза за предложеното възнаграждение — каза Нол и въздъхна. — Ако продадях тези земи, щях да издигна великолепен храм. Светилище, което да изпълва с гордост влизащите в него. А вие бяхте издирвани престъпници. От мен се искаше единствено да ви предам.

— Не би се поколебал да издигнеш храм с мръсни пари?

— Не разбираш ли? Огледай се. Това място е празно. Всеки ден отправям молитви към Ашур, но чувствам единствено изолация. Бремето на цял един град лежи отгоре ми. Този път видях нещо различно от обичайното безсилие. Сторих го в името на онези хиляди души, Хаерн! Какво значение има една прошепната дума, сравнена с всички онези, които ще бъдат спасени в Златната вечност?