Дэвид Далглиш - Танц с огледала

От мястото си Грегъри не можеше да види пристанището. Но по-рано през деня войниците бяха сковали стълби. Двамата също разполагаха с една.

От върха й вече можеше да погледне пристанището.

— Все още не помръдват — рече той. Корабите се бяха превърнали в огромни тумбести сенки, полегнали върху водата.

Някакви викове, долетели от западната част на града, привлякоха вниманието му. В далечината, близо до портите, някаква сграда се беше подпалила.

— Какво става? — попита Тък.

— Има пожар.

— Лошо. Ще излизаме ли да го гасим?

Грегъри сви рамене. Съмняваше се. Подир няма и минута откъм къщата долетя изревано нареждане, което различните началници подеха. Никой не биваше да излиза. Жителите на града трябваше да се оправят сами.

Грегъри не се изненадваше. Той знаеше малко за лорд Мърбанд, но и тези му бегли впечатления бяха достатъчни, за да знае, че Инграм с радост би оставил целия град да изгори, стига самият той да оцелее.

Но личността на подпалвача оставаше под въпрос.

Втори димен стълб се издигна към звездите, този път изникнал по-близо до центъра на града. Грегъри изруга.

— Сега пък какво? — попита Тък.

Грегъри му отстъпи мястото си. Когато видя пожарите, другият войник руга значително по-звучно.

— Някъде там ли живееш? — попита Грегъри.

— Не. Обаче Конската глава се намира наблизо. Това е любимата ми пивница. Да не би голтаците пак да са се разбунтували?

Димът продължаваше да се издига, този път от трето място. Войниците започнаха да се учудват.

— Корабите все още ли не помръдват? — попита Грегъри. Тък се обърна натам и кимна.

— Тогава какво по…

Той млъкна рязко, защото от другия край на стената долетяха викове. Стиснал дръжката на меча, войникът започна да се оглежда.

— Какво става? — Тък се обърна на стълбата.

— Тихо — каза другарят му, заслушан. Още викове, а също и болезнен писък. Нападение.

— Но как са се върнали? — почуди се брадвоносецът. — Корабите още са си там.

Неочаквано той политна назад, рухвайки от стълбата. Грегъри веднага се озова край него и потръпна: от гърдите на другия войник стърчеше дебела стрела.

— Проклети негодници — каза Тък, вторачен в перата й. — Простреляха ме.

Край стената избухна хаос. Патрулиращите крещяха от болка; разнасяше се оглушително дрънчене на метал. Събраните край портите изтеглиха оръжия. От всички посоки долитаха тревожни викове.

— Трябва да те отнесем вътре — каза Грегъри и понечи да свали нагръдника му, за да огледа раната.

— Никакви такива. — Другият тласна ръката му встрани. — Няма да се оставя някакво си елфче да ме убие.

Елфи? Грегъри се отдръпна, а Тък строши стрелата на две. Едва сега другият войник разпозна специфичната й направа. Все още невярващ, той сграбчи напречниците на стълбата и бързо се изкатери, за да надникне отвъд стената.

Над тридесет тела лежаха на земята, почти всички носещи униформи на градската стража. Около двадесетима все още се сражаваха, но бяха обградени.

Противниците им бяха петнадесет елфи с боядисани лица и ръце. Те размахваха дълги и извити остриета, които с лекота разсичаха метала на броните. Един от остроухите забеляза надничащия пазач и посегна към лъка си. Грегъри побърза да слезе. В следващия миг стрелата прелетя през мястото, където се бе намирала главата му — елфът бе невероятно бърз.

Внезапно численото превъзходство и стените престанаха да имат значение.

— Можеш ли да се изправиш? — попита той и протегна ръка към другаря си. Тък я пое със сумтене и се надигна. И оповести състоянието си с еднословен отговор на болка.

Вече долитаха заповеди за гъсто групиране. Напълно очаквано. Бройката бе единственият начин за надвиване на подобни противници. От видяното пред стените Грегъри знаеше, че предстоящата битка няма да изправи умение срещу умение.

Заради раната си Тък не можеше да тича. Двамата се отправиха с бърз ход към предната порта. Около тях войниците от градската стража вършеха същото.

По средата на пътя те дочуха дрънчене на метал. Грегъри се обърна назад и видя въже да прелита над стената, привързано към тежка тризъба кука. Само след миг елфите вече се спускаха в двора.

— Бързо! — кресна Грегъри и започна да бута спътника си. Двамата се присъединиха към група от петдесетина души: все бойци, оттеглили се от стените. Той изтегли меча си, а Тък свали огромната брадва от гърба си. Някакъв капитан им изкрещя да удържат устрема. Насреща им се отправяха десет елфи. Те нападаха безразборно, водени от мълниеносен устрем.