Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Думите му породиха едновременно гняв и паника. Как смееше да я плаши така?

— Няма да посмеят — настоя жената. — Кралят би побеснял от подобна постъпка и…

— Кралят ще чуе, че елфите са извършили убийството — прекъсна я Торгар. — Всеки, който би могъл да разясни допълнително обстоятелствата, хора като теб и мен, отдавна ще е изгубил главата си.

— Не. Инграм разполага с много бойци. Няма да се остави да го убият. Елфите няма да успеят. И тогава ще си платят за глупостта. Също както търговците ще си платят за страхливостта.

Торгар поклати глава и заговори по-остро — търпението му се изчерпваше:

— Дори и ако Инграм оцелее, той пак ще иска да знае причината, поради която не сме му помогнали. Защо сме останали тук и сме наблюдавали как нашият суверен се бори за живота си. И в двата случая рискуваш смъртта си. Трябва да се присъединим. Позволи ми да взема половината от хората ни. Ако битката е несигурна, появата ни може да се окаже достатъчна, за да наклони везните в правилната посока. Тази нощ се решава съдбата на Ейнджълпорт. Не можем просто да останем тук и да бездействаме!

— Можем и точно това ще направим! — тросна се Мадлин. — Аз заповядвам тук, аз съм господарката на дома. Аз стоя начело на рода Кинън, а не ти. Ти си само един глупав наемник, който почти никога не изтрезнява и разполага единствено с догадки!

Торгар не се раздразни от избухването й, а се усмихна широко.

— Изглежда бързо забравяш — каза той. — Случайно да си забравила да ме обявиш за кръстник на Тори?

Тя инстинктивно притисна бебето по-близо до себе си.

— Ще накарам съветниците си да изготвят нужните документи — каза тя.

Наемникът поклати глава.

— Не, без повече отлагания. Ще го направиш веднага. Още тази вечер.

— Тази вечер? — Тя го погледна изумено.

— Да. — Усмивката му започна да изчезва. — Тази вечер. Освен ако не искаш да проведа определен разговор с хората си.

Мадлин осъзна, че двамата са напълно сами. Дори дойката я нямаше, за да свидетелства при нужда. С пресъхнало гърло тя кимна.

— Щом настояваш.

Торгар я последва към долния етаж. Там Мадлин откри един от съветниците си да наблюдава случващото се и му нареди да й донесе перо и пергамент. И хващайки надигналия се за рамото, отправи допълнително искане:

— Доведи и неколцина войници за свидетели.

Съветникът я погледна разтревожено, преди да кимне. Той, естествено, знаеше, че думата на тези наемници не би означавала нищо в съда. Тази молба бе само претекст.

В предния салон Мадлин откри Лили и й връчи бебето. Торгар пак остана край вратата.

— Вземи я — тихо каза вдовицата. — Отнеси я на безопасно място.

Съветникът се върна, понесъл поискания пергамент, а също и водещ след себе си шестима войници. Те останаха зад него, отпуснали ръце върху оръжията си.

Торгар им се ухили:

— Хубаво е, че сте тук. Сега да приключваме по-бързо. В случай че някой все пак реши да прескача стените.

Сред телохранителите Мадлин се чувстваше по-спокойна. Докато потапяше перото, тя попита:

— Какво искаш да напиша?

— Очевидното. Заявяваш, че аз съм неин кръстник.

Жената приседна на пода, пред една ниска масичка. Факлите мъждукаха и я принуждаваха да присвива очи, докато пише. Обичайно би възложила на някого от секретарите си да състави документа, но знаеше, че Торгар би приел единствено собствения й почерк.

Приключила, тя се подписа и подаде листа на Торгар. Той го взе, погледна към телохранителите и протегна пергамента към един от тях.

— Дженсън. Ти можеш да четеш. Кажи ми какво пише.

Войникът взе документа, наклони го леко и се навъси.

— Казва се, че на теб е възложено да защитаваш Тори — рече Дженсън. Торгар цъкна с език, поклати глава и взе листа обратно.

— Това не е достатъчно, Мадлин. Постарай се да напишеш нещо по-конкретно. Иначе като нищо някой може да изникне и да заяви, че той е истинският кръстник. Някой като Стърлинг Блекуотър, да речем. Нали не искаш един от Търговските лордове да отглежда Тори?

Дори те са за предпочитане пред теб , помисли си Мадлин. Но на глас каза:

— Извини ме. Не съм свикнала да съставям подобни документи.

Едрият мъж прихна.

— Разбира се. Тъкмо ще имаш възможност да се научиш.

Този път тя състави документа правилно, решавайки, че по всяко време би могла да го анулира. Когато проблемът с елфите и наемниците бъдеше разрешен, щеше да дойде ред и на досадния наемник. В противен случай рискът оставаше прекалено голям. Мадлин подаде документа направо на Дженсън, който го прочете на глас. Торгар биваше обявен за кръстник и попечител на внучката й. Всяка дума, прочетена от войника, пробождаше гръбнака й. Въпреки това тя се успокои с мисълта, че това е само временно. Временна отстъпка.