Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Зад него вратата се затвори.

— Кой си ти? — попита Инграм, който бе започнал да настръхва. — Какво става?

Непознатият се надигна. Той бе смугъл, с брада и дълъг белег от устната до челюстта. В едната си ръка държеше бутилка, а в десницата му проблясваше дълъг нож.

— Радвам се да видя човек, който си държи на думата — отбеляза мъжът и остави бутилката върху масата.

Инграм свали щита от гърба си и за момент остана вцепенен. Непознатият се засмя; в същото време вратата се отвори отново.

— Не се размотавай, Дарил — каза Едгар. Гласът му се бе променил; сега звучеше много по-мрачен и гневен. — Предстои ни още много работа.

Подир това Инграм отново остана насаме с негодника.

— Предател — процеди Мърбанд. Брадатият се засмя в отговор на думите му.

— За теб той може и да е предател — рече въпросният Дарил и подхвърли ножа. Усмихваше се щастливо, като дете, получило отдавна жадувай подарък. — Но ние му плащаме от години. Мога да те уверя, че той е един от най-верните хора в града.

Инграм повдигна щита си, вкоравил лицето си в маска на страх. Дарил замахна с дългия нож. Лордът отрази в последния момент.

Брадатият разочаровано поклати глава.

— Ще бъде прекалено лесно.

Той се подготви да нанесе завършващ удар. По време на подготовката Инграм не му предостави основания да се усъмнява в преценката си. Но когато ножът полетя напред, Мърбанд също скочи. Острието се блъсна в средата на щита и бе отведено встрани. Преодолял разстоянието, лордът замахна с коляно, а едновременно с това стовари свободната си ръка върху брадичката на противника си. Онзи залитна назад.

— Мизерник! — кресна Дарил, сграбчи ножа си с две ръце и замахна. Този път Инграм не бе разчел движението си добре: щитът му се оказа издигнат прекалено високо. Острието удари ризницата му. Металните брънки го спряха, но самият сблъсък се оказа достатъчен, за да изкара въздуха на благородника и да го запрати назад върху масата.

Лорд Мърбанд захвърли щита си и се свлече на земята. Ударът, който трябваше да е отнел живота му, потъна в плота на масата. Самият Инграм се бе озовал пред нея и се възползва от позицията си за нов ритник между бедрата на противника, този път с пета. Дарил рухна на колене и се вкопчи в ръба на масата. Макар че се затрудняваше да диша (заради счупени или пукнати ребра), благородникът скочи към него и се вкопчи във врата му. Борбата им ги отведе пред камината. Там брадатият се бе озовал над Мърбанд, който го срита в ребрата, за да се освободи.

Тъй като знаеше, че не би имал шанс в проточила се битка, Инграм отново атакува врата на противника си. Позицията му бе по-добра: едрите пестници на непознатия не можеха да му попречат. С рязко движение лорд Мърбанд тласна лицето му към огъня. Досегът с живите въглени породи нечовешки вой от страна на брадатия. Подир миг благородникът вече не можеше да го удържа, затова го пусна и запълзя към намиращ се недалеч на пода предмет: бутилката, от която Дарил бе отпивал.

Опърленото лице вече се надигаше. Инграм сграбчи бутилката за гърлото, извърна се и замахна с две ръце. Стъклото се сблъска най-напред с носа му и го накара да хлътне. Едва тогава то се строши на свой ред, а тъй като не разполагаше с кръв, разплиска алкохол. Спиртната течност се разля по лицето и брадата. В последната тя намери няколко въглена, които пламнаха веднага. Огънят се разпростря и към дрехите.

Лорд Мърбанд остави противника си да се гърчи на земята и със залитане се отправи към стълбището. Несъмнено Едгар бе останал да наблюдава входа и нямаше да си отиде, докато не видеше тяло. Но може би горният етаж щеше да крие някакъв изход…

Заради наклонения покрив това помещение бе дори още по-малко. Тук имаше скрин, легло и отворен прозорец. Върху леглото спокойно изчакваше Привидението.

— Ти не умря веднага — каза убиецът. — Това трябва да бъде зачетено.

С едно бързо движение мечът му разсече гърлото на Инграм. Благородникът се свлече, стиснал шията си в напразен опит да спре кръвта. Привидението се надвеси над него. Тъжна усмивка надничаше изпод качулката.

— Можех да те спася, Инграм. И действително възнамерявах да го сторя. Но тогава ти омекна и предложи мир. С което ме разочарова.

Умиращият гледаше как Привидението се обръща и изскача през прозореца.

Диредон бе разкъсван между ярост и чувството за дълг. Сънародниците му, които нападаха имението на Инграм, не действаха по заповед на Гревен или своя владетел. Несъмнено това бе дело на Лариса, както похищението в затвора. Тази атака представляваше чисто обявяване на война — нещо, което лейди Синистел нямаше правомощията да подема.