Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Нямам нищо срещу теб — обърна се той към непознатата.

— Нито аз към теб. — Тя се отпусна по-ниско. — Но няма да ти позволя да убиеш Хаерн.

Жената скочи напред, последвана от Стражителя. Кинжалите й танцуваха като змии, а елфът можеше да се отбранява само с лявата си ръка.

До този момент Диредон не се бе изправял пред подобно изпитание. Жената нападаше все по-ожесточено, но елфът успя да се отскубне с помощта на подвеждащ ход и скочи към Стражителя. За момент на мястото на двамата изникна виелица от метал и ритници. Полетяха кървави пръски.

Диредон бе този, който се отдръпна. Върху гърдите му личеше плитка рана. От своя страна Стражителя бе получил два плитки разреза върху лявата си ръка.

Непознатата отново се нахвърли върху него, неуморима. Елфът спря двойния й замах и успя да я удари с дръжките на ножовете си. Съпроводи полета й назад с ритник в стомаха. Със слаб вик жената се преви.

Диредон се възползва от възможността да се отдръпне и да си поеме дъх. Стражителя изглеждаше готов за поредна атака, приготвен за скок.

— Защо ме преследваш? — попита човекът. Той непрекъснато местеше оръжията си, за да не позволи на Диредон да разгадае типа на следващата му атака. — Тази нощ за пръв път нападнах елфи.

— Ти си ранил Лариса и си я оставил да лежи сред кръвта си. Време е справедливостта да възтържествува.

— Справедливост?

Объркването му позволи на елфа да нападне изневиделица. Жената се опита да се намеси, но бе принудена да отскочи назад, за да не се натъкне на остриетата му. Диредон се претърколи и се оттласна в скок, приготвил ножове. Стражителя вече го очакваше, без страх. Металният звън огласи уличката.

Крайниците на елфа разсичаха въздуха със самия предел на способностите си. Дори и сега противникът му оставаше способен да се противопоставя. Двамата си размениха по още два удара, плитки рани, които единствено кървяха.

Проклетата жена отново се включи, принуждавайки Диредон да раздвои вниманието си. Този път Стражителя не се подведе по маневрата на елфа, с която последният опита да отскочи. Двамата му противници непрекъснато настъпваха и не му позволяваха да си поеме дъх и да отстъпи.

Най-сетне дочакал момент, в който те допуснаха грешка, Диредон се опита да побегне, наместо да атакува. Оказа се, че е подценил бързината им. Ритникът на жената го повали; втори ритник в ребрата го запрати към една стена, в която елфът болезнено си удари главата. Той се приповдигна, макар и замаян, за да отрази последния удар, но той не последва.

— Справедливост — задъхано повтори Стражителя. — Аз не съм нападал Лариса, глупако. Каква справедливост ще донесе смъртта ми? Как така?

— Знакът ти. — Диредон бавно се изправи. Стараеше се да остане спокоен въпреки неспокойния си стомах. — Ти си го очертал с кръвта й.

— Моят знак? Откъде знаеш това? Кой ти каза?

Объркването му започваше да заразява и самия Диредон. Той бе сметнал, че символът е всеизвестен.

— Нашият посланик — отвърна елфът. — Той каза, че отвореното око е твоят символ.

Стражителя погледна към жената, която изрече името Алиса. Мъжът отпусна оръжията си:

— Слушай внимателно, елфе. Не съм използвал този знак от почти две години. А когато си служех с него, то това беше в град на стотици мили разстояние. Човешки град. Единственият в Ейнджълпорт, използвал този символ, е убиецът, наричащ себе си Привидението. Кажи ми, Диредон, откъде посланикът ви знае, че това е бил мой символ? Откъде?

Объркването бе пуснало корени и в Диредон. Нито жената, нито Стражителя възнамеряваха да го убиват. Елфът поклати глава, навъсен заради болката. Не, това, което човекът загатваше… невъзможно.

— Не съм дошъл тук, за да разпаля война — настоя Стражителя. — И не съм нападал Лариса. Повярвай ми.

— И защо да вярвам на един човек?

Стражителя се загледа в далечината.

— Защото мога да докажа невинността си. — Той отново повдигна меча си. — Какво решаваш?

Диредон отново огледа противниците си, изправи се и даде своя отговор.

Хаерн търчеше с цялата бързина, която можеше да изцеди от уморените си нозе. Малко след него тичаше Зуса, все още накуцваща заради получения ритник. Двамата се стараеха да открият най-късия път сред уличките: разполагаха с изключително малко време. А и имаше вероятност вече да са закъснели.

Пред скривалището Стражителя поспря за момент, за да си поеме дъх. Със свито сърце той бутна вратата и пристъпи вътре. В другия край на стаята, със скръстени ръце, стоеше Привидението. Под качулката личеше обичайната усмивка. От Алиса нямаше и следа.