Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Привидението трябваше да умре тази нощ.

Соленият въздух жегваше кървящите рани по ръцете на Алиса. Тази болка бе първото, което тя усети при идването си в съзнание. Второто бе осъзнаването, че тя виси във въздуха, овързана за китките. Това обясняваше ужасното напрежение в раменете й.

Третата, най-остра мисъл бе споменът за предателството на Гревен — постъпка с рядка жестокост.

Елфът бе изникнал посред нощ. Тя бе седяла върху кревата, неспособна да заспи.

— Какво става вън? — бе попитала тя. В отговор посланикът се бе усмихнал, бе протегнал ръка, а после с другата си я бе ударил по лицето. Подир още два удара тя бе потънала в мрак.

Алиса отвори очи, за да види огромни сенки, носещи се над водата. И въпросните сенки се приближаваха. Търговските лордове бяха поели обратно към брега.

— Помощ! — ужасено проплака Алиса: отлично осъзнаваше какво я очаква. Жената започна да се мята, за да се обърне към града. — Помощ!

Вторият писък прозвуча по-ясно, но пак бе слаб. Градът бе обгърнат в тишина. Улиците бяха пусти. Никой нямаше да дойде да я спаси.

Това беше. Ето така щеше да приключи животът й. Тя не разбираше причината за предателството на елфа, но подозираше, че то е свързано с търговците. Може би те му бяха предложили възнаграждение за нея. А може би елфите сами бяха сметнали, че е достатъчно тя да умре, без значение от чия ръка. Може би Гревен не бе толкова уверен в невинността й. Нямаше значение.

От значение беше единствено победоносната усмивка на Уорик Сън, който първи пристъпи на кея. Следваха го въоръжени моряци и наемници.

Уорик не остана да дочаква останалите кораби, а се отправи към вързаната. Тя висеше от един стълб, с умело овързани китки — мятането й само пристягаше въжетата.

Грубата шепа на стареца обхвана лицето й, за да я накара да го погледне. Жената не скри отвращението си при допира му.

— Виж ти, Алиса — каза той. — Тъкмо имаме нужда да поговорим по работа. Надявам се нямаш нищо против.

Тя не отговори. Слезлите от останалите кораби също се отправяха насам. Някои от тях й бяха познати.

Стърлинг поклати глава.

— Не мога да повярвам, че Привидението удържа на думата си. Прекрасен подарък.

— Освободи я — обърна се Уорик към един от хората си.

Морякът изтегли ножа си и започна да сече нишките на въжето. Когато дебелината му най-сетне се предаде, той побърза да подкрепи жената — не от желание да й помогне, а заради възможността за опипване.

Алиса бе оставена на земята, където сама освободи ръцете си и се изправи. С вирната брадичка тя се обърна към Уорик и заяви твърдо:

— Какво означава това? Какво се надявате да спечелите?

— Много — отвърна Уорик Сън. — Тази нощ ще празнуваме въздигането си до първенци не само на Ейнджълпорт, а и на цялата Рамера. Има и друг повод. Ще празнуваме пълното разрушаване на Трифектата.

Алиса се постара да не издава страха си.

— Смъртта ми няма да ви донесе нищо. Синът ми е все още жив. Той никога няма да забрави стореното от вас.

С почти отегчен вид Стърлинг я зашлеви през лицето. Алиса го заплю в отговор, макар да усещаше, че страната й започва да отича.

— Постарай се да не бъдеш толкова късогледа — каза й той.

— Ами ти? — каза Алиса. — Собствената ти внучка ще страда заради това, а наричаш мен късогледа?

— Тя ще получи наследството си по-рано, отколкото очакваш — отвърна Блекуотър. — Свободна от вас, Тори ще живее много по-добре. Сега ние ще я защитаваме, а не твоето семейство или Кънингтънови. В Ейнджълпорт тя ще процъфтява, свободна от влиянието ви, свободна от игричките, които играете във Велдарен.

— Какво те кара да мислиш…

Уорик тактично прочисти гърло и пъхна ръка във вътрешния си джоб, за да й подаде тежък, незапечатан свитък. Алиса неохотно го пое и го разгърна. Нечия внимателна ръка, вероятно самата десница на Уорик, с прости думи заявяваше, че този документ слага край на обединението между трите семейства. Участвалите в Трифектата родове се отказваха от всичките си досегашни споразумения и обещаваха да не сключват подобни каквито и да било обединения за период от двадесет години.

Писмото бе адресирано до крал Едуин Велор.

— Този документ няма да означава нищо, не и подписан под принуда — каза тя. — Останалите първенци на Трифектата ще узнаят. Гневът им ще бъде страховит.

— Страховит? — усмихнато попита Уорик. Усмивката му бе грозна, надупчена от липсващи зъби. — Нима? И кой би могъл да отрече това, ако бъде потвърдено от ключов свидетел?