Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Правя го заради Натаниел , помисли си тя. Заради сина си. Дори ако това означаваше позорна смърт. Неговото богатство щеше да оцелее.

Кратките изваждания от водата представляваха блажен отдих, който никога не беше достатъчен. В момент, когато безчувствието бе започнало да обхваща и ума й, тя се оказа извлечена върху дъските, където остана да трепери. Уорик отново се приведе над нея. Алиса видя, че той допира ръка до бузата й, но не почувства докосването му.

— Не искам нищо несправедливо, мила ми Алиса — каза той. На наводнените й уши се стори, че той се опитва да говори с бащинска топлота. — Трифектата е властвала твърде дълго. Време е и за останалата част от кралство Нелдар да започне да търгува и живее по избор, който не е налаган от вас. Вие следвахте потеклото си и се осланяхте на богатство, трупано от вашите предци. Но нищо не може да трае вечно. Може да се присмивате на името, което сме си избрали, но ние наистина сме лордове. Макар да не притежаваме собствени владения и благороднически произход, никой не може да се сравни с влиянието ни в Рамерата. Вие не можете да се сравнявате с нашата гъвкавост, с нашата решителност и с безкомпромисността ни. Ние се развиваме и процъфтяваме, защото сме по-добри, а не защото сме получили предимство по рождение. Ние сме бъдещето, а не вие, Алиса. Сега ще подпишеш ли?

Алиса лежеше на една страна, притиснала буза към грубите дъски. Зачервените й очи забелязаха сянка да пролазва по покривите.

— Няма — дрезгаво изрече тя. — И ти няма да успееш да ме принудиш.

— Нима? — осведоми се Уорик Сън. — И на какво се дължи тази ти увереност?

— Защото ще умреш.

В този миг Зуса се приземи сред тях. Остриетата й пръснаха кръв от околните тела. Движенията на безликата представляваха истински спектакъл: тя бе скочила сред тълпа от почти петдесетима. За цялото време, през което я познаваше, Алиса не я бе виждала да се сражава по подобен начин, дори и срещу тъмния паладин. Тя не се стараеше да блокира удари, а се осланяше единствено на бързината си. Тя се извиваше, отскачаше, стрелваше, а кинжалите й разсичаха гърла, гърди и очи.

— Спрете я! — изкрещя Стърлинг. Прекалено слаба, Алиса се опита да измести глава, за да продължи да наблюдава битката. Подир първоначалната изненада моряците се бяха прегрупирали и атакуваха на свой ред. Безликата вече не нападаше със същата бързина; много от ударите й пропускаха или биваха отблъснати. Но въпреки това телата около нея продължаваха да се увеличават. Това даваше надежда на Алиса.

Паникьосаният Стърлинг я сграбчи за косата и притисна кинжал до гърлото й.

— Това няма да я спре — промълви лейди Гемкрофт. Изглежда и търговецът осъзнаваше това.

Сега Зуса бе принудена да премине в защита. Много от ивиците й бяха прерязани и подгизваха от кръв. Въпреки това тя продължаваше да се сражава. Изглеждаше, че противниците са я обградили и не са й оставили път за бягство. Тя им показа, че грешат, като подскочи високо във въздуха. Скокът й я отведе досами Алиса: последната можеше да я докосне, ако ръцете й не бяха завързани.

В следващия миг Торгар изникваше край тях. Огромният му пестник блъсна слепоочието на Зуса. Безликата се олюля и бе повалена с ботуш в лицето. Наемникът изтегли меча си и се приготви да нанесе удар.

— Не! — изпищя Алиса.

Торгар спря и погледна към нея, а подир това изрита кинжалите от ръцете на Зуса и стъпи върху гърлото й. Уорик Сън сграбчи вързаната жена за врата и я изправи с неподозирана за годините му сила.

— Не цениш своя живот, но трепериш над нейния? — попита той. — Тогава подпиши още сега, иначе ще те накарам да гледаш как този скот одира кожата й на ивици. И подир това ще те обвия с тях, Алиса, също както твоята приятелка е обвита в ивици плат.

Зуса замаяно се взираше към небето. През насълзени очи лейди Гемкрофт наблюдаваше как Торгар се усмихва широко и забива меча си в дланта на Зуса, за да породи писък. Алиса на свой ред изпищя.

— Ще подпиша! — изкрещя тя. — Моля ви, не я убивайте. Ще подпиша.

Уорик се усмихна до уши.

— Умно момиче. Донесете й перо.

Китките на Алиса бяха развързани. Един от моряците трябваше да я издигне и подпре, иначе тя нямаше да може да остане права. Тъй като ръцете й не спираха да треперят, Стърлинг доближи факла до тях. През цялото време жената не откъсваше поглед от лицето на Зуса, сгърчено в болка заради прободената длан. Без причина — с изключение на злорадство — Торгар завъртя острието. Безликата не извика. Алиса също запазваше мълчание, макар че стоплящите се пръсти бяха започнали да болят ужасно.