Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Привидението търчеше сред улиците, а Диредон го преследваше. В този момент повече от всякога му се искаше да беше взел лъка си. За противник като Гревен най-разумно оставаше обезвреждането от разстояние. Но сега не разполагаше с тази възможност. Оставаше му единствено да тича. На няколко пъти посланикът продължаваше бягството си сред покривите, принуждавайки преследвача си също да се изкатерва.

И в момента двамата тичаха сред покривите. В тази част на града домовете бяха разположени близо един до друг, оформящи неравен път.

При поредната уличка Гревен се напрегна в привиден скок, а в следващия момент се обърна. Диредон подхвърли ножовете си. Той бе смятан от мнозина за най-опитния елфически боец. Колкото и умел противник да имаше насреща си, нямаше да прояви страх или колебание.

Този път двамата имаха далеч по-голямо пространство за маневриране. И макар че покривите бяха наклонени, на открито Диредон се чувстваше по-уверен. Притежаването на две оръжия трябваше да му предостави предимство, ала посланикът не му предоставяше възможност да се възползва: ударите на Гревен бяха прекалено силни и не подлежаха на отразяване. Разузнавачът бе принуден да ги отбягва и да разчита на контраатаки. Но всеки път, когато избегнеше някой замах и понечеше да атакува, намираше противника си отстъпил или вече подемащ поредна атака.

Въпреки това Диредон не възнамеряваше да се отказва. Въпреки че кървеше от раните, получени от предишния им сблъсък и в битката с Хаерн и Зуса. С напредването на битката той осъзнаваше онова, което винаги бе подозирал: Гревен по нищо не отстъпваше на способностите му, може би дори ги надхвърляше.

Мечът полетя в нисък удар; Диредон успя да блокира с ножовете си и понечи да пристъпи напред, за да се озове близо до противника. Посланикът запази натиска и рязко замахна глава, при което стовари челото си в носа на другия. Замаяният следотърсач отстъпи назад, но не достатъчно бързо, за да избегне последвалия удар с юмрук — и третия с ръка в гърлото. Давещ се, Диредон замахна слепешком: и напразно, изблъсканите при последния удар ножове не разсякоха нищо. Гревен Трил се превъртя във въздуха, стоварвайки крак в брадичката на съперника си. Под удара зъбите му изтракаха и парче от езика се откъсна. Устата му започна да се изпълва с кръв.

Диредон рухна на едно коляно и изплю парчето. И повдигна очи към приближаващия се Гревен.

— Ти си позор за всички ни.

— Правя това, което трябваше да бъде сторено. Което трябваше да сме сторили още преди векове. Вече не можем да се преструваме, че не забелязваме заплахата, която представляват за нас човеците, и извечната злина, която носят в сърцата си. Погледни какво сториха те с братята и сестрите ни от Дезереа. Тамошните елфи не можаха да се спасят нито с помощта на магията си, нито благодарение на превъзхождащите си способности. С огън и меч човеците ги принудиха да бягат. Аз бях там, Диредон. Гледах как димът се разпръсква, за да обхване стотици мили. Гледах как децата ни погиват под неспирни залпове. Сега същото е на път да се случи и тук. А въпреки това сред нас се намират такива, които са готови да коленичат пред човеците, които не зачитат свещените ни граници, и милозливо да преклонят глави за по-лесно отсичане. Аз няма да допусна това да се случи. Няма.

Диредон изстреля ножовете си на пътя на вражеския замах. Сблъсъкът разтърси мускулите на ръцете му; те продължиха да треперят и в борбата си да удържат натиска. Гревен влагаше цялата си тежест зад острието, стъпил по начин, който да му позволи избягването на евентуален опит за поваляне. Върхът на меча неумолимо се приближаваше към лявото око на разузнавача. И тогава той полетя напред, тласнат от неочаквано движение. Ръбовете на трите оръжия се врязаха един в друг с отвратително стържене.

Върхът потъна в керемидите, изтласкан от Диредон в последния момент. Той замахна към коляното на Гревен, макар че кракът му срещна единствено въздух. За момент и двамата останаха с нарушено равновесие.

Посланикът се възстанови пръв. Два бързи замаха прокараха кървави линии върху гърдите на Диредон. Също тъй бърза крачка му позволи да нанесе удар и към крака. Избухналата болка бе невероятна. Разузнавачът отново рухна на колене. Опита се да се защити от тази си позиция, което се оказа неуспешно: пренебрежителен удар отведе ножовете му настрани. Бе последван от пореден удар, този път разсякъл плътта на ръката.