Дэвид Далглиш - Танц с огледала

В мига, в който Стражителя прекрати атаката си и понечи да отстъпи, Гревен атакува.

Хаерн веднага издигна мечовете си пред посоката, от която долиташе ударът. Това го остави уязвим и без възможност да спре последвалото от противоположната посока подсичане. Той тежко се стовари по гръб, при което си изкара въздуха. И този път очакваният завършващ удар не дойде. Гревен се отдръпна и отегчено завъртя меча си.

— Зная много за теб, Хаерн. Зная ролята, която си изиграл в конфликта между гилдиите и Трифектата. Когато научих за края на тази нищожна война, постигнат благодарение на намесата на единствен човек, аз не повярвах. Но мирът продължаваше да цари, затова инкогнито пристигнах във Велдарен. И от парчетата слухове сглобих историята ти. Слушах начина, по който тамошните отрепки говореха за теб. Ти се превърна в надежда за мен, във вдъхновение. С всеки изминал ден моят народ чезне, притискан от множащата се чума на човечеството. Но вашето съсредоточие на сила — градовете — са и най-голямата ви слабост. Успеех ли да унищожа тях, ние щяхме да оцелеем. Имах доказателства, че това е постижимо: бях открил човек, подчинил цял град на волята си.

— А Ейнджълпорт посягаше с кървавите си пръсти към горите ни. Сред всички замесени страни, дори и своята, аз започнах да избивам онези, които желаеха мир, които бяха склонни да сключват споразумения и да правят отстъпки, но не и да осъзнаят същината на конфликта. Когато за пръв път използвах символа ти, аз го сторих в знак на почит, а не като повик. Но за моя приятна изненада ти се появи. Смятах, че ще ми помогнеш, че сам ще съзреш нуждата от моите мерки. Велдарен е цвете в сравнение с този град. Тук виреят единствено алчност и омраза.

Хаерн се изправи на крака и се оказа атакуван с неочаквано ожесточение. Наложи му се да започне да отстъпва. Дългото острие непрекъснато разсичаше въздуха.

— Ти стъпка противната злина на Велдарен — продължи елфът. — Уби стотици, за да предизвикаш решаващ сблъсък и подчиниш виновните. Помогни ми да сторя същото и тук. Всичко, което сторих с цел да породя войната, целеше да подтикна замесените към трезвен поглед. Моите сънародници ще изпепелят този град в пречистване, от което и елфи, и човеци се нуждаят.

— Аз не съм като теб! — изкрещя Хаерн и опита контраатака, оказала се бързо парирана. — Няма да убивам невинни!

— Самите ти постъпки са причинили смъртта на невинни, глупако. Заради делата ти деца са умирали от глад, съпруги са оставали без защита, а отслабените гилдии са били унищожавани от конкурентите си. Кълна се в Селестия, как е възможно да си толкова наивен?

Хаерн искаше да заглуши думите, които повтаряха собствените му мисли и събуждаха носена с години и потискана вина. Страданието му не оставаше скрито за Гревен. Елфът са сражаваше от съвсем близка дистанция. При една размяна на удари той се възползва от бързината си и нанесе плитка рана върху гърдите на Хаерн. Стражителя залитна назад, а посланикът изтръска кръвта от меча си. Същата кръв попиваше в разкъсаната риза на Хаерн.

— Ние с теб си приличаме, Стражителю. Аз съм твой огледален образ, хвърлена пред теб сянка, следващата стъпка от пътя, който ти си избрал. Не захвърляй живота си. Погледни какво е успял да постигне всеки един от нас. И си представи какво бихме могли да постигнем заедно! Бихме могли да излеем светлина върху мрака на човечеството. Да открием зловонните кътчета, които пораждат развала, и да ги унищожим. Помогни ми. Присъедини се към мен. Двамата имаме едни и същи цели, използваме едни и същи методи. Не проумяваш ли?

— Методите ни може и да са сходни — каза Хаерн, започнал да събира последните си сили, — но аз никога не съм целял да унищожа Велдарен, а само да го спася. Няма да бъда чудовището, в което искаш да се превърна.

Гревен поклати глава.

— В такъв случай Велдарен ще бъде следващата ми цел. Ще завърша започнатото от теб. Ще убия всички твои близки и познати. Никой не може да ме предава, Стражителю. Аз ще унищожа наследството, което си оставил, и ще го заменя с моето.

Докато стискаше оръжията си, Хаерн почувства времето да забавя ход. Той си представи как Привидението вилнее из Велдарен и убива жреци, крадци и наемници, за да породи хаос. Усилията от всички онези години, които Хаерн бе посветил на делото си, щяха да изгубят значението си. Крехкият мир щеше да рухне, за да отстъпи място на безпрецедентна жестокост. Тарлак и Бруг щяха да погинат в ръцете на елфическия убиец. И Делисия…