Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Какво да не забравяш?

Стражителя погледна към трупа на Гревен.

— Ние сме смъртни, а не богове, без значение колко животи сме отнели. В състояние ли си да тичаш?

— Върви без мен — поклати глава Диредон. — Приятелите ти се нуждаят от помощ. Аз ще те последвам.

— Ще те чакам.

Този път Хаерн не скочи от покрива, а внимателно се спусна и закуца към пристанището.

Зората неумолимо напредваше, но точно сега бе настъпило най-мрачното време на нощта.

Още от разстояние Хаерн видя нещо, което го съкруши. Въпреки това той стисна зъби, отказващ да пусне надеждата.

— Не — прошепна той. — Моля те, Ашур… Не бива всичко да свърши така.

И въпреки това тялото на Зуса лежеше неподвижно.

Обгърнал се плътно, за да държи на разстояние неочакваните тръпки, той продължи. От Алиса нямаше и следа. Дори и закотвените кораби изглеждаха пусти. Най-вероятно екипажите им се бяха отправили към имението на Инграм. Нека се сражават за града.

Край тялото на Зуса той коленичи и притисна пръсти до шията й. Не искаше да поглежда към кървавата рана върху стомаха й. Не му се искаше да се замисля кой я е причинил.

Пулс имаше.

— Благодаря ти — почти беззвучно изрече Хаерн.

Той откъсна най-чистите парчета от наметалото си, за да спре кръвта и превърже раната. Раздвижването я свести: жената простена и отвори очи. Хаерн внимателно размота ивиците от лицето й. Погледът й се насочи към него; въпреки болката, Зуса се усмихваше.

— Знаех си, че ти… — дрезгаво поде тя.

— Не говори — каза Стражителя и продължи да превързва раната. — Лежи неподвижно. Трудно ми е да повярвам, че си още жива.

Тихи стъпки го накараха да повдигне глава. Диредон бе превързал ранения си крак; бе изнамерил и дълга пръчка, на която да се подпира.

— Къде е лейди Гемкрофт? — попита елфът и се огледа. Кеят си оставаше пуст.

— Те я отведоха — каза Зуса. Налагаше й се да преглъща непрекъснато, защото гърлото й бе пресъхнало.

— Кой? — каза Хаерн.

— Търговците… Възнамеряват да я предадат на елфите.

Диредон поклати глава и промърмори нещо на своя език.

— Ако побързам, ще успея да я спася. Ще можете ли да избягате сами?

— Първо ще трябва да се погрижим за раната й — отвърна Стражителя. — Трябва ми около час. Мисля, че ще успеем да се измъкнем.

Елфът кимна:

— Аз не бива да се показвам през деня. Не мисля, че войниците ще останат във възторг от присъствието ми.

Хаерн се съгласи с тих смях.

— Къде да те търсим?

— Аз ще ви намеря. В това съм ненадминат. Само се придвижвайте близо до пътищата. На добър час, Стражителю.

С тези думи разузнавачът се отдалечи — удивително бързо за накуцващ. Подир миг Хаерн отново се обърна към Зуса. Смуглата й кожа бе започнала да пребледнява. Времето й изтичаше.

— Сигурно вече си започнала да свикваш да те разнасям — промърмори той и внимателно я повдигна.

— Не, все още не ми харесва — каза безликата. Хаерн неволно се засмя. И с предпазливи стъпки се отправи по притихналата улица. Всичко по реда си.

Вратата на храма се оказа затворена. Хаерн удари с юмрук по нея и зачака, облегнат, за да поеме по-лесно тежестта на Зуса. Тъй като отговор не последва, той потропа отново. И трети път: нямаше намерение да се отказва. Най-сетне вратата се открехна. А в следващия миг се отвори широко, защото Нол го бе познал.

— Няма къде другаде да идем — каза му Хаерн. — Тя се нуждае от целение. Ще ни помогнеш ли?

Свещеникът прехапа устни.

— Готов си да ми се довериш?

— Ако не си разбрал, нямам голям избор.

— Внеси я — кимна жрецът, отдръпна се и продължи. — Когато избухнаха пожарите, изпратих Лоугън у дома. Прецених, че е най-добре да остане при близките си. С всеки изминал ден градът става все по-опасен. Какво й се е случило?

— Била е посечена. — Хаерн положи жената върху една от пейките и се отдръпна, за да се облегне на една от стените. И без това изцеден, пренасянето на Зуса го бе изтощило.

Нол размота превръзката и се намръщи.

— Не съм сигурен, че ще успея да я излекувам.

— По-добре се постарай.

— Не разбираш. През последните няколко години вярата ми бе слаба. Боя се, че подобна рана е извън силите ми. Възможно е Ашур изобщо да не чуе молитвите ми.

Хаерн неочаквано пристъпи към него, сграбчи го за дрехата и го дръпна към себе си.

— Не ме интересува. Разбра ли? Не ме е грижа какво си правил, че ме предаде или какво си правил преди. Коленичи и я излекувай. Недей да трепериш в колебание.