Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Къде е елфът? — попита Уорик. За момент бяха поспрели под каменната арка на стената.

— Ако имате зорко око, можете да го видите. — Един от войниците посочи към хълмовете.

Уорик поклати глава: на младини бе стоял на върха на мачтата, за да разглежда флаговете на приближаващите кораби, но сега не разполагаше със същите очи. Все пак можеше да види посочения хълм и именно към него се отправи ескортът.

Минутите минаваха, отброявани от дрънченето на брони и вериги. Скоро Уорик можа да види и самия елф. До този момент пратеникът не му изглеждаше познат.

— Бъдете здрав, поданико на Келасар — извика той.

— И вие, покровителю на Ейнджълпорт — отвърна елфът. Уорик се подсмихна. Поне този беше учтив.

След още няколко крачки имаше възможност да огледа пратеника още по-добре. Елфът имаше дълга кестенява коса, внимателно сплетена, за да не закрива очите му. Без да напуска върха на хълма, той се поклони ниско.

— Трябва да се извиня за предишните ни недоразумения — каза Уорик и се поклони по-символично. — Новото ми положение ми позволява да погледна нещата от нов ъгъл. Вярвам, че вашият народ бе настоявал за предаването на лейди Алиса Гемкрофт, за да бъде съдена. С този жест искам да положа началото на нова дружба между нас.

С тържествена сериозност елфът кимна.

— Приемам жеста ви. Ще я отведа в Келасар, където тя ще се изправи пред нашето правосъдие. Свалете веригите й.

Уорик повдигна вежда.

— Няма ли да бъде по-разумно да ги оставите, поне докато не наближите границите на горите си?

— Обиждате ме. Аз не съм сам, а дори и да бях, тя не би могла да избяга от мен.

Уорик отново се поклони.

— Както желаете. — Той се обърна към войниците. — Освободете я.

Веригите от глезените и китките на Алиса бяха свалени. Тя разсеяно потърка разранената плът и пристъпи към елфа. Уорик се радваше да се отърве от нея. Не се съмняваше какво я очаква. Щом елфите отнемеха главата й, Трифектата щеше да рухне, останала без силни предводители. Той и партньорите му щяха да заемат мястото й.

Елфът на свой ред се поклони за сбогом. Но не си тръгна, а остана неподвижен, изчакващ. Уорик прецени, че това е някакъв неизвестен нему обичай. С твърдото решение да научи повече за елфите — все пак сделките с тях щяха да заемат важно място от предстоящите години — той се обърна и усмихнат пое обратно. Бе се отървал от огромно бреме.

Алиса остана да изчаква заедно с елфа. Когато Уорик и войниците му изчезнаха от погледа им, тя леко отстъпи и скръсти ръце.

— Веднъж вече отказах да призная елфическата справедливост — каза тя. — Къде ще бъда отведена сега? Лариса възнамерява да ме обеси тайно? Или предстои мнимо дело в Келасар?

Елфът се обърна към нея. Тя забеляза, че той накуцва.

— Не точно. — Той се усмихна, пъхна два пръста в устата си и изсвири.

В подножието от другата страна на хълма имаше голям гъсталак. От него изникнаха Хаерн и Зуса. Алиса едва не се задави от облекчение при вида на приятелката си. Тя се хвърли надолу по склона, за да увисне на врата й.

— Внимателно. — Безликата я поизбута. — Раните ми още не са излекувани напълно.

Смеейки се, Алиса се обърна към Хаерн, когото също прегърна до задушаване и целуна по бузата.

— Благодаря ви — каза тя.

Междувременно елфът се бе спуснал при тях, макар и не толкова вихрено. Хаерн почтително кимна към него.

— Задължени сме ти, Диредон — каза Стражителя.

— Аз съм този, който би трябвало да ви благодари — отвърна елфът. — Середон няма да остане във възторг от чутото, но трябва да научи за необмисленото поведение на Лариса и предателството на Гревен. Усещам, че напрежението между народите ни никога няма да изчезне, но поне за момента войната бе избегната.

В началото на храсталака елфът бе оставил импровизиран бастун. След като махна на останалите трима, той се отправи обратно към Келасар. Алиса го спря.

— Не съм нападала Лариса — каза му тя, когато елфът се обърна. — Но зная кой го е сторил. Мъж на име Торгар, наемник, който сега стои начело на семейство Кинън. Той самият ми призна това, защото смяташе, че ще умра.

Диредон застина, а в очите му изникна мраз. Без да каже нищо, той отново се обърна напред и продължи.

А Алиса се отправи на север, към дома. За нейна изненада Хаерн започна да се катери обратно към Ейнджълпорт.

— Къде отиваш?

Стражителя погледна към нея. Погледът му бе мъчително празен.

— Не можем да си тръгнем така. Надвити, окървавени, провалени?