Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Зуса се изсмя в отговор.

— По-добре си лягай, Стражителю. Не задавай глупави въпроси.

Небрежните й думи го успокоиха. Той разстла плащовете си наместо одеяло и се намести удобно край пламъците.

— И наистина нямам никакъв избор? — обърна се Торгар към най-възрастния от новите си съветници, някакъв гърчавел на име Йейтс или Бейтс. И без това му беше достатъчно трудно да запомня безкрайната върволица имена и места, които се очакваше да знае. В момента той се бе настанил в една от всекидневните на имението, приседнал пред камината. Съветникът почти не се виждаше иззад огромната купчина книги, с които се бе занимавал цял ден.

— Предвид състоянието, в което се намираме — предпазливо отвърна мъжът и неспокойно се размърда, — струва ми се най-разумно да се срещнете с него колкото се може по-скоро. Ако се споразумеете с търговците сега, това…

— Тоест, да. — Торгар го изгледа остро. — Хубаво. Сега си върви. И сам зная пътя.

Старецът излезе, а Торгар се отправи към стаята си, за да си вземе меча. Беше прекалено изморен, за да си слага и бронята, затова контактът му с нея се ограничи само до един поглед. Наместо това той се отправи към стаята на Тори.

— Как е малката?

Лили, взела бебето на ръце, побърза да прикрие пазвата си.

— Повече плаче, отколкото яде. Мисля, че й расте зъбче.

Торгар леко помилва мъха върху главата на Тори и се засмя, когато бебето го погледна.

— Глупаче — усмихна се той. — Яж, за да растеш.

Новата глава на семейство Кинън остави момиченцето и се отправи навън. Затръшването на дворната порта му донесе неочаквано удовлетворение: поне за момента щеше да се отърве от отговорностите си. Нещата бяха изглеждали много по-лесни под грижите на Лори. Или Мадлин. Непрекъснато изникваха хора, които искаха разни неща, отправяха предложения, настояваха за връщането на дългове. Каквото и да твърдяха съветниците, богатствата все не достигаха.

— Жалко, че Мадлин те уби — промърмори Торгар. Той си представяше, че призракът на Лори Кинън крачи заедно с него. — Сега аз трябва да върша твоята работа.

Небето бе облачно, слънцето клонеше на залез. Мрачна атмосфера, но пък успокояваща. Дори и една буря не би могла да развали настроението му, стига да беше без мълнии.

Близо до пристанището той се изтръгна от унеса си и престана да крачи механично, за да открие търсената сграда. Късо преддверие го отведе в овална зала. Вътре бе сумрачно, само няколко свещи проблясваха върху масата. В едно от креслата около нея се бе настанил Стърлинг Блекуотър. При появата на Торгар той се изправи учтиво, но не помръдна и не протегна ръка.

— Доста време ти трябваше, за да се отзовеш — отбеляза търговецът.

— Не е нужно да ръмжиш. — Торгар откачи меча с все ножницата и го положи върху масата. Металът издрънча приятно върху дървото. — Колкото и да ти е трудно да си го представиш, имам си работа.

— Мога да си представя — рече Стърлинг. — Но аз съм дядо на Тори. Непочтително е да не ми позволяваш да я виждам. И освен това противоречи на нещата, които сам ми каза по-рано.

Торгар си придърпа стол и се настани. По някаква причина му се струваше смешно да седи на съвещателната маса на Търговските лордове. Затова напук качи калните си ботуши върху плота. Те леко сритаха меча и го накараха да се извърти.

— След като съм тук, не е зле да ми кажеш каква е причината да се срещнем по никое време?

Първото ехо на далечна гръмотевица изтътна някъде навън. Последва я воят на усилващ се вятър.

— Нямам представа как си успял да излъжеш Мадлин — отвърна Стърлинг. — Но и двамата знаем, че си се заел с нещо, което далеч надхвърля способностите ти.

— Преди това никога не ме е спирало.

— Но този път трябва да спре. Предай ми Тори. Предостави попечителството на мен. Аз ще опазя интересите й много по-добре от теб.

Торгар изсумтя.

— Очаквах, че ще опиташ нещо подобно. Само че аз имам голям меч, а ти си един досаден търговец с меки ръчички. Не можеш да ме заплашваш. Всичко, принадлежало на Лори и Мадлин, сега е мое. Дори и ако трябва да наема десетина съветници, които да ми показват на кое място в свитъка трябва да поставя подписа си, ще се справя. Тори не е твоя. Парите й не са твои. И ако още веднъж опиташ нещо подобно, ще се погрижа да не я видиш по-рано от осемнадесетия й рожден ден. Разбра ли?

Стърлинг погледна към меча върху масата, а после отмести поглед към широката усмивка на стопанина му.

— Напълно. А сега е твой ред да ме изслушаш. Документът, който притежаваш, е просто една хартийка, подписана от мъртва жена. Тук, в Ейнджълпорт, подобна глупост може и да има някаква тежест, но аз съм понаучил някои неща от велдаренските ни гости…