Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Когато тя можеше да държи перото, търговците й поднесоха свитъка. Преди тя да е успяла да подпише, един от моряците извика. Останалите се обърнаха на север. Гледката отново разпали надеждите на Алиса: към тях се отправяха войници, носещи герба на Едгар Мос, един от най-верните васали на лорд Мърбанд. Те бяха готови за битка. Нямаше съмнение срещу кого: Инграм най-сетне бе изпратил хората си да изтребят Търговските лордове. Най-сетне бе избрал да докаже, че той е господар на Ейнджълпорт, не само на хартия, а и в действителност. Лейди Гемкрофт искаше да им извика, да ги приветства, но не се осмели, защото Торгар все така притискаше гърлото на Зуса с крак и приковаваше ръката й.

А Уорик оставаше спокоен, което сепна Алиса. Войниците спряха на известно разстояние и се разделиха, за да пропуснат господаря си. Лорд Едгар бавно се отправи към търговеца, изтегли оръжие…

И се отпусна на едно коляно.

Едновременно с този му жест умряха и последните надежди на Алиса.

— Градът е ваш — каза Едгар и се изправи. — Инграм е мъртъв.

— Ти ни служи добре — каза Уорик, отново ухилен широко. — Службата ти винаги е била възнаграждавана подобаващо, сегашният случай също няма да представлява изключение. Хората вече се стичат към нас. Ние ще донесем спокойствие и ред сред хаоса. Само въпрос на време е и кралят да приеме и утвърди новата ми позиция начело на Ейнджълпорт. Още от този момент мога да ти обещая, Едгар, че ще останеш доволен от възнаграждението си.

— За начало можеш да ми дадеш земите на Йор — каза Едгар. — За момента те остават без стопанин, защото предишният им господар бе убит.

— Разбира се — развеселено отвърна възрастният търговец. — Разбира се.

Лорд Едгар Мос погледна към Алиса и се поклони ниско.

— Простете, ако прекъсвам нещо — усмихна се той.

— Не си прекъснал нищо — рече Стърлинг. — Алиса тъкмо се канеше да подпише едно дребно споразумение. Един допълнителен свидетел е винаги добре дошъл. В случай че впоследствие й хрумне да се отмята.

— За мен ще бъде удоволствие. Хайде, Алиса. Подписвай. Чакаме само теб.

Тя се чувстваше безпомощна. Със свободната си ръка взе пергамента, за да го прочете още веднъж.

Всеки ред от този документ представляваше унищожаването на години търговия. Означаваше края на всички минимални цени за стоките им. Означаваше края на общата им сила. Обединените до неотдавна щяха да останат сами, вкопчени в борба за оцеляване и възстановяване. А междувременно Търговските лордове щяха да залеят и северните земи.

Но ако не подпишеше, това щеше да означава не само нейната смърт, а и тази на Зуса. И никога повече нямаше да види сина си. В този момент всички останали мисли бяха изгубили значението си.

Тя доближи перото до пергамента, надраска подписа си и разтвори пръсти.

— Вече имате исканото — каза Алиса и подаде документа на Уорик. — Сега ни пуснете да си вървим.

— Промяна в плана — рече Уорик Сън и кимна на Торгар. Огромният наемник прихна, извади меча си от ръката на Зуса и разсече стомаха й.

Алиса изрева от гняв и се хвърли към Торгар. Той пусна меча и я сграбчи за шията.

— Мислиш, че ще можеш да ме нараниш ли, кучко? — попита Торгар и стовари пестник в стомаха й. Лейди Гемкрофт се преви, задавена. Думите на Уорик, отправени към лорд Едгар, долетяха до нея отнякъде далеч.

— Изпрати я при елфите — каза търговецът. — Трябва да ги успокоим, за да затвърдим контрола си над земите. По-хубав дар надали са очаквали.

— Не — промълви Алиса. Не можеше да повярва, че е възможно да се случва нещо толкова несправедливо.

— Чу ли? — попита Торгар и я дръпна към себе си, за да изръмжи досами ухото й. — Ще си изгубиш главата, задето си нападнала онази елфическа повлекана. И знаеш ли кое е най-забавното? Аз я подредих така. Ти ще понесеш вината от моята постъпка, мърло, а аз ще се разполагам с богатството на Лори Кинън. Просто не мога да си представя по-подходяща съдба за наперена аристократка като теб.

— Достатъчно, Торгар! — извика Стърлинг, когато наемникът понечи да я удари отново.

Алиса сведе поглед. Зуса лежеше недалеч, притиснала едната си ръка над стомаха, а другата протегнала към нея. Лейди Гемкрофт също протегна ръка към нея. Пръстите им се докоснаха.

— Толкова съжалявам — прошепна Алиса.

— Водете я — каза Стърлинг, обърнат към трима от хората си.

Няколко ръце сграбчиха Алиса и я повлякоха — към градската тъмница. Преди да изчезне зад първия ъгъл, жената успя да се обърне. Зуса оставаше да лежи сред локва от собствената си кръв, забравена.