Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Крайно време беше — отбеляза домакинът. — Очаквах ви много по-рано.

— Защо? — попита Хаерн. Зуса изникна до него. — Как можа да ни предадеш по такъв начин.

Привидението смъкна качулката си и заговори с истинския си глас.

— Ама че неопределен въпрос. — Гревен изтегли меча си. — Постарай се повече.

— Къде е Алиса? — попита Зуса и направи крачка напред. Елфът насочи усмивката си към нея.

— Каква загриженост. Ти се оказа неочакван проблем, Зуса, но не чак толкова голям. Ако търсиш Алиса, ще я откриеш да виси вързана на пристанището. Много скоро търговците ще се върнат. Не се съмнявам, че когато я открият, те ще й се зарадват неимоверно.

Безликата изтегли кинжалите си. Те трепереха в ръцете й.

— Бях останал с впечатлението, че искаш мир. — Хаерн отпусна ръце върху собствените си оръжия. — Че искаш да предотвратиш войната.

— Не обръщай внимание на думите, изречени от тази ми роля, Стражителю, и си спомни какво ти каза в тъмницата истинската ми същина. Този град е прокажена рана върху лицето на Дезрел. Пълен е с омраза и смърт. Когато улиците му се изпълнят с виолетов лист, покварата му ще се усили. Аз сторих нужното, за да го излекувам. Всяка стъпка, която предприемах, дори като посланик, ни отвеждаше по-близо до войната. Ние ще изпепелим целия Ейнджълпорт. И за теб все още не е късно да се присъединиш към мен. Не е нужно да бъдем врагове.

— Трябва да отида до пристанището — прошепна Зуса. Хаерн кимна.

— Върви. И нека Ашур да ни закриля.

Гревен пристъпи напред и подигравателно изрече:

— Не можеш да ме победиш сам.

— Зная.

През вратата, оставена отворена от Зуса, пристъпи Диредон, стиснал ножове. Гревен тъжно поклати глава.

— Ти така и не успяваш да изпълниш и най-лесните възложени ти задачи.

— Защо ме доведе тук? — попита Диредон. — И защо си повдигнал ръка срещу принцесата ни? Нима си готов да убиеш дъщерята на Середон, за да постигнеш целите си.

— Не съм я докосвал! — За пръв път в очите на Гревен проблесна гняв. — Възползвах се от случилото се с нея, за да помогна на каузата си. Дори и тази ми намеса ме отвращаваше. А що се отнася до първия ти въпрос… Самият ти си живял сред човеци. Познаваш рушителната им същина, греховете и жестокостта им. Трябва да разбираш стореното от мен и нуждата от това, което предстои да бъде сторено. Онези, които се стремят към мир, заслужават да страдат за заблудите си. Дори и ако са наши сънародници.

В отговор Диредон повдигна ножове. Другият елф въздъхна отново.

— Не можеш да ме надвиеш — каза той и вдигна качулката си. Сенките отново скриха почти цялото му лице, гласът му се промени. — Винаги съм бил по-добър от теб, но позицията ми не ми предоставяше шанса да го докажа. Би било унизително да предизвикам простолюден. Затова се надявах, че Стражителя ще те убие. Нямаш представа с какво наслаждение щях да разпространя вестта, че си намерил края си от ръцете на човек .

Диредон се хвърли в атака, а Хаерн остана да изчаква подходяща възможност. Стаята би затруднила трима да се сражават едновременно.

Мечът на Гревен посрещна ножовете. Ожесточеният сблъсък на трите остриета породи искри. Двамата започнаха да си разменят мълниеносни удари, наблюдавани от Стражителя. Той познаваше уменията на Диредон — съвсем неотдавна бе получил възможност да ги изпита върху себе си. И въпреки това посланикът бе казал истината. Превъзходството на Гревен бе видимо. Неговият меч се движеше като част от самия него. Докато Диредон се оказваше в неизгодна позиция при всеки свой удар и замах. Не с много — винаги успяваше да коригира или да избегне фаталния удар. Но при първата допусната грешка щеше да се озове на пода, кървящ. Подобен противник не прощаваше.

Това означаваше, че Хаерн трябва да му помогне. При поредното отстъпване на Диредон той атакува, въпреки че не очакваше изненадващата му маневра да се увенчае с успех. Гревен отби удара му, принуди го да издигне мечове, за да се защити от удар, оказал се подмамващ, и отново нападна сънародника си. Двамата елфи си размениха още няколко удара, единият от които успя да пореже ръката на Диредон. В следващия миг Стражителя отново се присъедини. Посланикът се изправи срещу четири остриета. Той можеше да противопостави само едно, но пък размахвано с удивително умение. Сега той не приличаше на боец, а на творец.

И все пак тясното пространство го поставяше в неизгодно положение. И елфът отлично знаеше това.

Точно преди двамата му противници да го притиснат в ъгъла, посланикът замахна към Хаерн, сепвайки го с ожесточената бързина на движението си. Стражителя не успя да спре меча: съумя единствено да измести траекторията на удара — наместо в сърцето, върхът на оръжието посече рамото му. Сред отвратителната болка човекът се отдръпна, за да спечели няколко мига отдих. Но Гревен не се нахвърли върху него с нови атаки, а се стрелна към вратата, следван от Диредон. Хаерн стисна рамото си, прогони болката от съзнанието си и се затича след двамата. Знаеше, че не би могъл да ги надбяга. Но трябваше да опита.