Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Още си прекалено слаба. Почини си още един ден. Тук сме в безопасност.

— Може ли градът да почака още един ден?

Хаерн се навъси и пробно раздвижи ръка. Нол бе изцелил рамото му и това му позволяваше да се сражава с пълна сила. Може би градът можеше да почака, търговците също, но Привидението…

— Ще го открия. Дори ако ми се наложи да преобърна целия град.

Обещанието бе малко пресилено, защото градът бе огромен. Но той имаше усещането, че Привидението няма да се крие, а ще позволи откриването си: все още му предстоеше да получи окончателен отговор на въпроса си.

Самият Хаерн не бе сигурен в отговора. Част от него все още искаше да се присъедини. Но ако искаше да запази мира и изчисти името си, трябваше да надвие Привидението.

Той загреба шепа монети от джоба на Алиса и се отправи към вратата.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Да си купя нови мечове.

Посланик Гревен изчакваше извън града — на същото място, където Еравон бе намерил смъртта си. Този път нямаше шатра, само малко огнище, което да указва местоположението му. Дъждът бе спрял, но облаците не се бяха отдръпнали: много скоро валежът щеше да продължи.

Отминаващите часове не успяваха да досегнат търпението му. Най-сетне очакваният гост се присъедини към огъня му.

— Добре дошъл, разузнавачо — приветства го Гревен. — Къде е великолепният ти кон?

— Боях се, че Соновин би привлякъл прекалено много внимание. — Другият елф се поклони ниско. Той имаше дълга кестенява коса, внимателно сплетена, за да не пречи на погледа му. Дрехите му бяха в зелено и кафяво.

По време на придвижването си той не бе издал никакъв звук; дори стръкчетата трева не обръщаха внимание на стъпките му. Той се казваше Диредон, най-добрият разузнавач на келасарските елфи. На гърба му бе окачен огромен лък. Уменията му на стрелец бяха легендарни.

— Радвам се, че дойде — каза Гревен — В последно време насилието в града се увеличава. Нуждая се от уменията ти.

— Самият аз също чух. Къде е Лариса сега?

— Тайно я изведохме от града. Середон й нареди да се завърне в Келасар. Така е най-добре. Аз ще остана да водя преговорите. Което ни отвежда към същинския въпрос, заради който те повиках.

Двамата бяха седнали един срещу друг от двете страни на огъня, върху трева, която Гревен внимателно бе изсушил по време на чакането. Той предложи на госта си парче пита, намазано с масло, но другият елф отказа:

— Не обичам човешката храна.

— Аз започнах да свиквам с нея.

Диредон погледна към града, издигащ се в далечината. Неговият остър поглед различаваше неща, които оставаха скрити дори и за Гревен.

— Не съм дошъл сам — каза разузнавачът. — Мнозина от сънародниците ни също са тук. Не е трудно да отгатнеш намеренията им. Вече сме започнали да се промъкваме в града. До края на седмицата ще разполагаме с двеста елфи, прикрити сред тях. Случилото се породи огромен отклик.

— Това е и причината да се обърна към теб. — Въпреки думите си, Гревен остави храната си недокосната. — Моята позиция е да говоря от името на народа си, който е обединен от желанието за война. Правя всичко по силите си, но подир атаката над Лариса не смея дори да повдигна въпроса за мир.

— Тогава защо си ме призовал?

— Защото ти си различен. Прекарал си цяло столетие сред орки, вълци и човеци. Ако сред народа ни има някой, който познава света и комуто бих могъл да имам доверие, то това си ти.

Диредон скръсти ръце.

— Не изпитвам приятелски чувства към хората. Но една война срещу Ейнджълпорт би била глупост. Ние трябва да се намираме над отмъщението и гордостта, а именно това насочва мнозина от народа ни. Ако има нещо, с което бих могъл да предотвратя подобна лудост, слушам те.

Гревен се усмихна.

— Лорд Инграм се изказва заплашително, но не мисля, че в действителност желае война. Той е страхливец, който се бои от нас. Направи всичко по силите си, за да ни умилостиви, и определи голяма награда за онези, които смята за отговорни. Така той иска да покаже, че не е замесен. Но аз не се доверявам на възнагражденията и войниците му. Доверявам се на теб, Диредон. Ако ти заловиш отговорните за атаката над Лариса и докажеш, че те са действали сами, възможно е да имаме шанс. Все още ще остават Търговските лордове, но мисля, че Инграм започва да се бои и от тях. Възможно е да изникне разрешение. Във всеки случай трябва да подхождаме към проблемите си един по един.

— Знаеш ли кой е отговорен? — попита Диредон. — Аз съм чувал само слухове…