Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Да разбирам, че в Ейнджълпорт няма щедри дарения? — попита Хаерн и се отпусна върху леглото, при което гърбът му изпука няколко пъти.

— Мисля, че бедните и богатите са еднакви във всеки град, Хаерн, поне когато стане въпрос за дарения. Иначе си прав, търговията и работата са по-важни от боговете за тукашните жители. Всеки шести ден провеждам служба. Даренията, които получавам, стигат единствено за изхранването ни и да удържаме най-настоятелните кредитори. Може би аз не съм достатъчно вдъхновяващ. Единствено мога да се утешавам с мисълта, че присъствието на Карак тук е също тъй слабо.

— Поне това е добра новина. Благодаря ти за леглото.

— Няма за какво. Сега ще те оставя да си почиваш.

Свещеникът угаси фенера и затвори вратата, изпълвайки помещението с мрак. Тъй като сметна, че стаята е прекалено задушна, Хаерн свали ризата си и я захвърли в същия ъгъл като мечовете. И затвори очи, но тогава дверта проскърца отново.

— Наред ли е всичко? — попита той.

— Бих искала да се присъединя към теб, ако нямаш нищо против — отвърна Зуса.

Той се навъси.

— Вече е утро.

— Не можах да заспя. Но сега съм уморена. Ако ще ти преча, ще се вър…

— Няма. Леглото е достатъчно голямо.

Хаерн се обърна с гръб и се отмести към края на леглото. Гърбът на безликата докосна неговия.

— Печална двойка сме — прошепна тя.

Събеседникът й се засмя.

— Определено. Поне сега няма нужда да се преструваме. Може би така е най-добре. Не мисля, че бяхме добри.

За момент жената замълча. Хаерн се постара да се съсредоточи върху дишането си, а не върху допира на кожата й.

— Не си открил нищо, нали? — тихо попита Зуса.

— Нищо.

— Предположих. Боя се, че ние сме само марионетки в този фарс.

Тя се размърда край него и го обгърна с ръце, а лицето й се допря до врата му. Хаерн неволно се напрегна. Внезапната близост го бе изпълнила почти с подобие на ужас. Какво искаше тя от него? И дали, помисли си той, спомнил си лицето на Делисия, дали имаше право да й го даде?

— Не съм дошла за това — рече Зуса, отгатнала мислите му. — Животът ми е самотен, Хаерн. Последния път, когато легнах с мъж, бях прогонена сред безликите. Позволи ми да се насладя на близостта ти и да зная, че не искаш нищо в замяна.

Хаерн се засрами от мисълта си, затвори очи и се отпусна. Усещането бе странно, но приятно. Петте дълги години, прекарани из улиците на Велдарен, му позволяваха да съчувства на болката й. Самотата бе жесток звяр, чиито белези Хаерн бе чувствал дори и в кулата сред наемниците Есхатон.

Двамата със Зуса много си приличаха.

С тази мисъл той се унесе, отпуснал ръце върху нейните. Сънят му бе спокоен, но не продължи дълго.

— Хаерн?

Притесненият й тон веднага отстрани сънливостта му. Той веднага се надигна и осъзна, че лежи сам. Зуса бе приклекнала край вратата и я бе открехнала съвсем леко.

— Какво става?

— Облечи се и приготви оръжията си — каза тя и отново затвори. Говореше съвсем тихо. — Боя се, че сме били предадени.

— Предадени? — По това време той бе нахлузил ризата и наметалото. Кинжалите на Зуса иззвънтяха тихо при изтеглянето.

— Да, предадени. Тежко на този град, където дори людете на вярата са неверни.

Докато пристягаше колана си, Стражителя долови приглушен звук. При второто му долитане той успя и да го различи. Това го сепна.

Около храма крещяха гласове.

— Алиса? — попита той.

— Мъртва или спи, доколкото можах да видя. Трябва да бързаме.

Вратата отново бе открехната за миг. Неочаквано чифт устни изникнаха пред лицето му. Отне му цяла секунда да реагира и отвърне на целувката.

— Не умирай — прошепна Зуса в ухото му. — По-натам може да ти покажа защо жреците на Карак ме направиха една от безликите.

Хаерн се засмя и си сложи качулката.

— Да вървим.

Двамата изскочиха в залата, изтеглили оръжия. Хаерн се нуждаеше само от миг, за да огледа обстановката. Не видя очакваното. Алиса лежеше неподвижно върху пейката. Край нея с уморен вид седеше Нол. От Лоугън нямаше и следа. Храмът бе празен.

Зуса се хвърли към свещенослужителя, сграбчи го за робата и го повали на земята. Мечът на Хаерн веднага се озова пред гърлото му.

— Провери я — каза Хаерн. Вън някой ревеше Алиса и Стражителя да се предадат. Зуса приближи пръсти до устата на другата жена, а свещеникът бавно поклати глава.

— Тя ще се събуди след няколко часа. Сънотворното, което й дадох, е напълно безвредно, уверявам ви.

— Защо? — процеди Хаерн. Налагаше си да остане спокоен пред поредното предателство, срещу което му се налагаше да се изправя.