Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— За какво иде реч? — обърна се Хаерн към един от гражданите.

— Още не са казали — отвърна запитаният и се почеса по врата. — Но ми се струва, че предлагат голяма награда, така че трябва да става дума за нещо значимо.

— Явно.

От двете страни на платформата храбро димяха факли, но се предадоха под внезапно изникнал вихър. Глашатаят изруга, а сетне, изнервен, извади свитъка, разгърна го и започна да крещи с цяло гърло:

— След като събра достатъчни доказателства, лорд Инграм Мърбанд обявява Алиса Гемкрофт за враг на елфите и Ейнджълпорт и я обвинява в гнусната атака над Лариса Синистел. Лорд Инграм е склонен да предостави за вечно ползване двадесет акра от земите си на онзи, който предаде Алиса на градската стража, жива. Още десет акра очакват онзи, който залови и предаде Стражителя, служещ на Алиса, повдигнал ръка срещу лорд Мърбанд и замесен в атаката над Лариса Синистел. Представянето на трупа му също би било достатъчно за наградата. Така нарежда нашият покровител. Нека боговете пазят името му.

Хаерн се вцепени. Що за лудост бе това? Той побърза да се слее с мрака и се затича обратно към храма. Лоугън го чакаше край вратата, за да му подаде сухо наметало.

— Дъждът намалява ли? — попита младежът.

— Няма изгледи — отвърна Хаерн и се огледа. Алиса седеше на една от предните пейки. До нея лежеше омотаната Зуса, която спеше. Лоугън се отправи да чисти подиума и олтара, а Алиса кимна в приветствие:

— Конвулсиите й спряха. Мисля, че отровите най-сетне напускат тялото й.

Настанилият се до нея Хаерн кимна разсеяно. Вестите, които носеше, не му позволиха да се зарадва.

— Инграм току-що предложи двадесет акра земя в замяна на залавянето ти.

Лейди Гемкрофт ограничи реакцията си до стискане на зъби.

— Не съм изненадана. Очаквах, че Мадлин ще открие начин да се обърне срещу мен.

Хаерн поклати глава. Беше му трудно да сдържа гнева си.

— Не е тя, а Лариса. Мърбанд твърди, че ти си била отговорна за атаката над нея.

— Но защо… Нима тя мисли, че бих отвърнала по такъв начин…

— Изглежда е така. Освен това аз съм обвинен като пряк извършител. За мен също предлагат награда.

Алиса го погледна стреснато и инстинктивно хвана ръката на Зуса.

— Какво ще правим? — попита тя. Гласът й бе спаднал до шепот. — Какво бихме могли да направим?

Хаерн поклати глава.

— Това не е град, а блато. Да си вървим. Забрави Привидението. Във Велдарен ще останеш в безопасност от лудостта на Мадлин и войниците на Инграм. Нека Ейнджълпорт посрещне заслужената си съдба.

— Дори и ако въпросната съдба е война?

— Каквото и да сторим, война ще има! Не виждаш ли как всички търчат към нея с разтворени обятия? Или мислиш, че ще успеем да убедим елфите да забравят тълпите, линчували техни близки? Мислиш ли, че ще накараме Търговските лордове да изоставят алчността си? Че ще успеем да убедим Инграм да обуздае гордостта си и да подкрепи елфите?

— Трябва да направим нещо! — Алиса се надигна. Гневът не й позволяваше да остане неподвижна. — Няма да позволя в Рамерата да избухне хаос. Хиляди ще умрат. Обяви ме за алчна, ако предпочиташ, но аз няма да изгубя корабите и обработваемите земи. Една война тук би нанесла непоправими щети на Трифектата, която и без това е достатъчно отслабена. Ние допринесохме за тази ситуация, ние трябва да я загладим. Сега мисли! Защо Лариса или Инграм биха помислили, че вината е твоя?

— Знакът — рече Зуса и се раздвижи. — А крясъците ви никак не помагат за главоболието ми.

Първата й дума вледени сърцето на Хаерн.

— Привидението — каза той. — Привидението искаше да разпали тукашния конфликт до крайност. Нападението над принцесата е било поредната отлична възможност.

Алиса бе започнала да се суети над Зуса, която я прогони.

— Той е нападал елфи и преди — продължи безликата. — Трябва да го намериш, Хаерн. Предай го на елфите. Нека изтръгнат признание. Ако изчистим името на Алиса, имаме шанс да спрем всичко това.

Изречено така, всичко изглеждаше много просто, но в действителност не беше. Намирането на Привидението бе почти невъзможно, а надвиването му…

— Ами ти? — попита Стражителя. Стараеше се да не позволява на нервите да го обземат.

— Търговците стигнаха прекалено далеч — отвърна Зуса. — Трябва да ги накараме да се страхуват от нас, да се страхуват от ориста, която ги очаква, ако тласнат Ейнджълпорт към война.

Тя се изправи. Но Алиса я накара да седне обратно на пейката. Безликата не можа да се възпротиви.