Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Днешната среща приключи — каза Лариса. Тя и спътниците й се надигнаха. — Ще се завърнем в квартирите си, за да се убедим, че останалите ни сънародници са в безопасност.

— На ваше място не бих излизал точно сега — подметна Улрих. — Улиците са опасни за всички.

Силдур потупа дръжката на меча си.

— Ние не се боим — каза елфът. Без да се поклонят или сбогуват, той и останалите четирима напуснаха залата, изпроводени от подигравателния смях на Улрих.

Щом вратата се затвори след тях, Инграм се обърна към братята Блекуотър и с все сила стовари пестници върху масата.

— Защо сторихте това? — ревна той.

— Вие самият винаги сте изразявали недоволството си от тяхната намеса — рече Стърлинг. — А сега, когато те приютяват убиец, заплашил живота ви, вие омеквате? Нима сте забравили как Стражителя се е промъкнал в стаята ви, за да ви убие? Всички знаем, че елфите го укриват. Тази им постъпка представлява одобрение на покушението му срещу вас. Може би дори акт на война. И като стана дума за това… — Братята се изправиха и се поклониха. — Трябва да проверим как протича търсенето. Уверен съм, че до сблъсъци не се е стигнало. Все пак елфите не желаят да се стига до това.

— Не, разбира се — намигна Улрих на излизане.

Инграм видя Мадлин да се обръща към наемника си и да му прошепва нещо. Подир това тя също се изправи.

— Преди края на деня не бихме могли да определим каквото и да било — каза вдовицата и направи реверанс. — Ако казаното от Улрих е истина, бих искала да се оттегля зад стените на дома си колкото се може по-скоро.

Мърбанд и двамата му благородници останаха сами.

— Какво стана току-що? — промърмори той, клатещ глава.

— Меко казано, с нас е свършено. — Едгар се облегна назад, загледан в тавана.

— Все още не е сигурно, че ще се стигне до най-лошото — възрази Йор.

— Сигурно е — настоя Едгар.

Инграм отново поклати глава. Достатъчно бе търпял.

— Изпратете вестоносци. Нека всичките ви войници да поемат към града. Кажете, че е потушаване на безредици.

— А сигурен ли си, че има безредици? — осведоми се Йор.

В отговор Мърбанд ги поведе към входа на дома си. От стълбите можаха да видят, че от две различни места вече се издига дим.

— Да. Сигурен съм.

Лариса мразеше този град. В него нямаше нищо красиво и естествено. Улиците бяха прави, домовете приличаха на кутии, а настилката усърдно не допускаше и една тревичка. Нощем светлината на факли и лампи задушаваше блясъка на звездите. Сега повече от всякога тя копнееше за гората. Градът, разгърнат около подножието на хълма, изглеждаше разгневен и противен. Всеки поглед, насочен към тях, гореше от омраза.

И петимата елфи бяха въоръжени, включително Лариса. Принцесата не се боеше от втурнали се насреща й случайни хулигани. Човеците бяха опасни единствено в тълпи. А дори и тогава те само бяха хвърляли камъни. Страхливци. Дори бесните кучета бяха за предпочитане пред жителите на Ейнджълпорт. Животните поне се впускаха открито.

— Може би трябва да останем тук, докато нещата се успокоят — предложи Гревен. Но Лариса не искаше и да чуе.

— Този човек е обгърнато в коприна прасе — каза принцесата. — Няма да остана под неговия покрив, нито ще треперя из улиците му. Трябва да узнаем случилото се с нашите приятели. Не бихме останали достойни за благословията на Селестия, ако се крием в човешки дом, докато те се излагат на опасност.

В началото нещата изглеждаха сравнително спокойни, а жителите на града изглеждаха не по-агресивни от нормалното. Ако не беше димът, издигащ се в далечината, Лариса лесно би могла да предположи, че братята Блекуотър са излъгали. Едва при достигането на първата вътрешна порта принцесата видя следите от бунт.

От улицата долитаха писъци и скандирания. Струпалите се войници поглеждаха плахо изпод шлемовете си. Недалеч от тях се бяха събрали дрипави човеци.

— Избрали сте лош момент — каза един от войниците, докато Лариса и придружителите й започнаха да си проправят път през тълпата. — На ваше място бих поел обратно, милейди.

— Какво става? — попита Гревен.

— На какво ви прилича? Нещо е разпалило бунт на север. И бързо се разраства. Видях поне две части да се отправят натам, но не и да се връщат. Ако продължите, ще навлезете сред опасните зони.

— Нека се опитат — каза Силдур и изтегли меча си. Войникът се намръщи още повече.

— Оголените оръжия не са добра идея. Повярвайте ми, сър, не бихте искали сганта да надуши кръв. Върнете се в дома на лорд Инграм. Там нищо няма да ви заплаши.