Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Опълчването на Лори поставя опасен прецедент — каза Едгар и посегна към купа с плодове.

— Лори е мъртъв — отвърна лорд Мърбанд. — Успокоява ме мисълта, че поне един от боговете не е изгубил усещането си за справедливост.

— Все още остава проблемът със съпругата му. Освен това те укриват Стражителя. Какво ще стане, ако тълпите започнат да си мислят, че ти вече не си в състояние…

Инграм повдигна ръка.

— Тази вечер бесилките отново ще бъдат пуснати в употреба. Това ще изкара негодника на светло. До този момент не бях получавал такава отлична възможност да очистя тъмниците си. Поклащащите се тела бързо ще напомнят кой властва над града.

Едгар се приведе към него, поклащащ глава.

— И все пак трябва да принудиш Мадлин да ти го предаде. Или поне да позволи имението да бъде претърсено. Достатъчно позорно е, че Стражителя успя да избяга, а Привидението продължава да ни се присмива.

— Достатъчно! — кресна Инграм. — Нима мислиш, че не виждам какво става? Предатели приютяват елфи, наемници не се свенят да се изправят срещу мен, някакъв си единак открито оспорва властта ми, а почти всяка сутрин осъмваме с поредния благородник, убит в леглото си. Най-лошото е, че не мога да изпратя войниците си срещу когото и да било. Пълно е със страхливци. Поне елфите са достатъчно любезни да признаят убийствата си.

Той грабна чашата си, за да се успокои. А сетне я протегна, пресушена, към един от слугите.

Едновременно с това първите посетители започнаха да пристигат. Но не бяха очакваните от него.

— Лейди Мадлин. — Инграм се надигна от стола си. — Изненадвате ме.

Жената сведе глава в поздрав. Тя беше облечена в траурна рокля, но лицето й оставаше непокрито, дори украсено с тънък слой грим. Косата й бе стегната на опашка и обвита около шията.

Следваше я огромен мускулест наемник с тежък меч на гърба.

— Ще дойде време и за скърбене — каза тя, докато се настаняваше. Наемникът остана прав зад нея.

— Бих предпочел придружителят ви да остане отвън — повдигна вежда Едгар.

— Предвид случилото се, не отивам никъде без Торгар — каза лейди Кинън.

Инграм не задълба в темата: имаше да обсъжда далеч по-важни неща.

— С оглед на агресивното ви отношение към моите разследвания, трябва да призная, че съм изненадан от идването ви. — Лорд Мърбанд отново зае мястото си.

— Нещастно стечение на обстоятелствата, уверявам ви. Това е една от причините да разговарям с вас. Стражителя действително се беше укрил в дома ми, но понастоящем не се намира там. Алиса Гемкрофт го бе довела от Велдарен; нейната наемничка го е освободила от тъмницата ви.

— Така ли? — Инграм разсъждаваше трескаво. Един от първенците на Трифектата да помага на издирван престъпник? Каква по-добра възможност да поореже негодниците. — В такъв случай трябва да я предадете веднага.

— Бих, но тя избяга. Не зная къде…

— Милорд, принцеса Лариса и придружителите й са тук — обяви един слуга. Миг по-късно елфите се появиха. Този път Едгар и Инграм останаха седнали: беше им омръзнало да се отнасят към елфите с подобна почит. Само Мадлин се надигна, и то символично.

— Добре дошли — студено каза Инграм. — За нас е удоволствие отново да споделяме присъствието ви.

— Същото се отнася и за нас — отвърна (и на лъжата) Лариса. Посланик Гревен се настани от лявата й страна, а Силдур зае мястото край дясната й ръка.

Инграм изпитваше известна симпатия към посланика. На моменти той говореше разумно. А Силдур изглеждаше готов да се впусне в битка още в този миг — единствено присъствието на принцесата го спираше. Зад тримата елфи се бяха настанили двама телохранители, въоръжени с дълги украсени кинжали. За тяхното присъствие Инграм не каза нищо.

Лорд Мърбанд се постара да не мисли за Стражителя. Подир приключването на срещата щеше да продължи разговора си с Мадлин, за да научи повече за намесата на Алиса и бягството й.

Почти непосредствено подир това изникна Улрих Блекуотър, този път придружаван от брат си — поредната изненада. При влизането си двамата се поклониха, а после се настаниха срещу елфите. Инграм поздрави и тях със същата студенина. В един момент остроухите щяха да поемат към дома и да напуснат града му. Същото не важеше за братя Блекуотър.

— От името на съпруга си ли ще говорите? — попита Лариса, забелязала присъствието на Мадлин.

— Съпругът ми е мъртъв. Ще говоря от свое име.

— Извинения и съболезнования — каза принцесата.

— Всички скърбим — каза настаняващият се Улрих. Йор най-сетне се появи и зае мястото си до Инграм. — Случилото се бе непростимо, но се радвам да видя, че оставате силна.