Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Виолетовият лист — каза лейди Гемкрофт.

— Виолетов лист?

— Подобен е на кремиона, но много по-силен. Това е всичко, което зная, жрецо.

Нол отново сви рамене.

— Ще се постарая да й помогна. Лоугън, помогни ми да я отнесем в стаята ми. Тя не бива да лежи върху пейката.

Алиса се отдръпна, за да им направи място. В погледа й личеше нескрита тревога.

Премазан от умора, Хаерн я наблюдаваше лежешком.

— Ти я обичаш, нали?

— Като сестра. Може би повече.

— Това усещане не ми е познато. Аз имах единствено брат, когото не познавах особено добре.

Жената погледна към него.

— Какво стана с него?

Хаерн се усмихна тъжно, жегнат от срама на спомена.

— Убих го заради баща ни. От години не се бях сещал за това.

На тези думи Алиса не знаеше какво да отговори, затова остана загледана във вратата, отвъд която Зуса бе изчезнала. Подир няколко мига се раздвижи, за да се покрие с едно от одеялата.

— Постъпих правилно, нали? — попита тя. — Като позволих на елфите да останат?

— Намерила си кого да питаш. — Стражителя затвори очи. — Аз дори не зная защо им помагаш. Какво общо имат те с теб? И какъв е този виолетов лист?

Той чу как Алиса въздъхва.

— Богатствата на Лори Кинън чезнат. Единственият източник на приходи представлява търговията с кремион, отглеждан из Рамерата. Но неотдавна чухме слухове за някаква нова билка, внасяна от Търговските лордове. Всички говореха, че тя била много по-силна от досегашните наркотици. Зуса ми донесе проба и можах да се уверя сама. Проблемът е, че въпросният храст расте единствено в горите на елфите. Може би заради тамошната почва или заради самите елфи. Нямам представа. В продължение на две години търговците са се опитвали да го отглеждат изкуствено, но не са успели. Затова са избрали нова стратегия.

— И това е причината за целия конфликт?

— Отчасти. Всеизвестна е омразата на Инграм към елфите. Но този път той отиде прекалено далеч. Дори няма представа, че търговците се възползват от него. Лорд Мърбанд се интересува от горските ресурси. Смята, че те биха представлявали подходяща компенсация за убитите от елфите. Получи ли земята, той ще я раздаде на своите благородници. После е само въпрос на време те да я продадат на някой от Търговските лордове срещу немислима сума, която те бързо ще си върнат с печалбите от виолетовия лист.

— Само че този път елфите няма да отстъпят — каза Хаерн, припомнил си изражението на принцесата им. — Или?

Лейди Гемкрофт въздъхна.

— Не, не мисля, че ще отстъпят. Има и такива, които се надяват да избегнат войната и биха проявили склонност да се разделят с няколко акра. Но много повече са елфите, които се надяват в противното. Инграм Мърбанд не подозира за тази им промяна. Той продължава да гледа на тях като на страхливци…

— В такъв случай идването ти тук и помощта за елфите са били начин да защитиш инвестициите на Лори Кинън?

— Това ли е мнението ти за мен? — попита тя. Студеният гняв на думите й го накара да отвори очи. — Че богатството на Трифектата е единственото, което ме интересува? Видях задаваща се война, Стражителю, война, която Лори не бе съумял да предотврати сам. Исках да я спра. Зная, че ние, трите семейства, не сме безгрешни, но Търговските лордове са далеч по-лоши. Те не рискуват нито земя, нито наследство. Разполагат единствено с корабите си, златото си и пороците си. Виолетовият лист е изключително опасен, но те няма да се поколебаят да наводнят цял Дезрел с него, защото това ще им донесе приходи. Ако не друго, Трифектата е създала империя от мини, ферми и села. Улрих и останалите като него не биха се поколебали да изпепелят цял Нелдар, за да продадат пепелта за сапун. И биха насочвали товарните си кораби сред море от трупове.

Хаерн спокойно се взираше насреща й.

— А аз защо съм тук? Истинската причина?

— Защото Тарас Кинън беше добър човек и достоен наследник, когото Привидението накълца. И остави детето му кръгло сираче. Доведох те тук заради мъст.

— Просто като твое оръжие?

— Разбира се. Не си ли точно това? Най-страховитият убиец в Дезрел?

Хаерн се намести върху пейката, за да успокои раненото рамо. Той си помисли за удивителните умения, показани от Привидението. Непознатият го бе надвил с лекота.

— Вече не съм толкова сигурен.

Какво се случва с града ми? — чудеше се Инграм, заел мястото си в съвещателната зала. От дясната му страна седеше Едгар, а столът отляво бе празен: Йор отново закъсняваше.