Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Тя се е отровила с листа от никоа — каза елфът и притисна пръсти към шията й, за да отмери пулса. После отмести клепачите й, за да им покаже пожълтялата склера.

— Никоа? — повтори Алиса.

— Дребен храст, който расте сред корените на дърветата. Вие го наричате виолетов лист.

— Отровила се е? — сепнато попита Хаерн. — Как така се е отровила? Ще се оправи ли?

— Без нашите грижи? — Гревен погледна към принцесата. — Тогава положението й ще продължи да се влошава. След два, най-много три дни тя ще умре.

Стаята притихна. Само неколцина елфи все още тихо разговаряха помежду си. Лариса и посланикът не откъсваха очи един от друг. Най-сетне принцесата заговори:

— Благодарни сме ви за добрината, Алиса, но знаем, че тя бе предложена с известна облага от ваша страна. Ако останете, то ние ще трябва да се оттеглим и да заявим, че на продължаващите набези по границите ни ще бъде отвърнато с война. Животът на една слугиня не е по-скъп от хилядите, които биха погинали, ако Инграм узнае, че сме ви помагали.

— Слугиня? — каза Алиса. — Тя не е слугиня, а моя приятелка. Трябва да й помогнете!

— Решавайте, лейди Гемкрофт.

Хаерн наблюдаваше борбата й. Искаше му се да можеше да й помогне с отговор. Бяха дошли при елфите за помощ: Алиса бе настояла, че посланикът им бил обещал съдействие. Но излизаше, че последната дума тук принадлежи на принцесата.

Къде другаде можеха да идат? Малцината слуги и наемници, които бяха довели със себе си от Велдарен, бяха останали в имението на Кинън. Надали все още бяха сред живите. Тримата бяха сами.

— Гоните ме? — студено попита Алиса. — Така ли да разбирам?

Лариса кимна веднага. В очите на неколцина от елфите зад нея личеше съгласие.

Наскърблението в погледа на лейди Гемкрофт остана нескрито.

— Ще кажете ли и на останалите за идването ми тук? Или смятате, че приятелството ми се дължи единствено на алчност?

— Няма да изричам лъжи — каза принцесата. — Би било обидно да петня честта си по такъв начин. Ние държим на думата си, Алиса. Крайно време е вие, човеците, да научите това.

Всички погледи бяха насочени към Алиса. Хаерн се чувстваше прекалено изтощен и измъчен, за да се гневи. Коленичил край леглото на Зуса, той хвана ръката й. Пръстите й пламтяха от треска. Тази горещина съумя да възвърне яростта му. Той се обърна към елфите и се изправи. Студеният гняв на Стражителя започна да изпълва същността му.

— Страхливци. Прикривате страха си зад предпазливост. Говорите за война, за да скриете неспособността си да действате. Ние идваме при вас с молба за помощ, а вие ни прогонвате, за да изпълните своите цели. Самото ви присъствие в този град означава смърт. Хапете ръката, която някога се е протягала в приветствие — изборът си е ваш. Но знайте, че тукашните бесни кучета бързо надушват кръвта. Няма да останете скрити от тях, не за дълго. Не и от мен.

— Мълчи, Хаерн. — Алиса го изгледа остро.

— Това заплаха ли е? — попита принцесата. Тя стоеше абсолютно неподвижно, единствено устните й се бяха раздвижили. — Заплаха ли е, Стражителю?

— Не, освен ако Зуса не умре заради страхливостта ви.

— Достатъчно! — Алиса пристъпи пред него. — Няма да се извиня за думите му — поде тя. Хаерн почувства гордост заради величието, с което тя стоеше пред принцесата. — Няма да се извиня, защото ги споделям. Но зная, че става дума за много животи. Зная и какво би избрала Зуса. Ще си вървя. Правя го с надеждата, че ще откриете начин да запазите мира и хилядите, които иначе биха погинали. Но повече не ме смятайте за приятелка и съюзничка.

Посланикът се приближи до Лариса и започна да говори, но неколцина от другите започнаха да крещят. Принцесата поклати глава; тъгата в очите й само разпали още повече гнева на Хаерн.

— Вървете — каза тя. — И се пазете, лейди Гемкрофт. Боли ме при мисълта, че всички обсъждания между народите ни са обречени на подобна съдба.

— Изборът бе ваш — отвърна Алиса, поклащайки глава. Подир това тя се обърна към Хаерн. — Ще можеш ли да я носиш?

Младият мъж взе Зуса на ръце и пренесе колкото се може повече от тежестта й върху здравото си рамо. Болката бе унищожителна. Поне сега щеше да има полза от всички онези някогашни уроци. Той я прогони от съзнанието си, принуди се да не изпитва нищо. Просто някакво досадно усещане.

— Мога да вървя — промърмори Зуса.

— Разбира се — засмя се Хаерн. — Но няма да го направиш.

Съпровождани от студените погледи на елфите, тримата излязоха на улицата. За момент Алиса се обърна назад — може би очакваше, че някой ще ги последва, но нищо подобно не се случи.