Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Нещо такова. Заради лорд Инграм и Привидението имаме нужда.

Във фоайето Улрих се оказа набоден от неприязнените погледи на дребни благородници. В отговор той се поклони ниско.

— Господа — рече той, усмихнат подигравателно.

— Ти нямаш право да присъстваш тук — каза един, мъж на средна възраст и със сивееща брадичка. — Негодници като теб са причината Привидението да ни измъчва.

— Нима? — любезно попита Улрих. — Не знаех, че ти си имал честта да разговаряш с тайнствения касапин. И какво друго каза той за мен?

Торгар изсумтя в безсловен съвет за мълчание.

— Мадлин е в стаята на Тарас. Ела.

Широките рамене на наемника безцеремонно избутваха благородници, които не успяваха да се дръпнат навреме. Последвалият го Улрих намигна към брадатия. Онзи изглеждаше готов да изтегли меча си, стига да разполагаше с него. Това само развесели Блекуотър още повече.

Подир няколко завоя по коридора двамата достигнаха отворена врата. В стаята Мадлин седеше върху легло, облечена в простовата и прилепнала черна рокля. Типично за брантията , помисли си Улрих. В ръцете си вдовицата държеше бебе, дъщеричката на Тарас. Около нея се суетяха слугини.

Линиите сълзи сред грима й го изненадаха. Той бе очаквал подобна ледена кралица да понесе нещата по-добре.

— Милейди. — Улрих Блекуотър се поклони доземи. — Изключително съм натъжен отново да ви видя в траур. Боговете са изключително жестоки, за да позволят подобна орис.

— Някои казват, че жестокостта е израз на обич — каза Мадлин и го подкани да влезе. — Вие как мислите?

— Жестоките хора могат да обичат — отвърна Улрих. — Но за обратното не съм сигурен.

Торгар махна с ръка към господарката си, преди да се оттегли:

— Кажи ми, когато сметнеш, че му е време да си ходи.

Улрих стоеше пред нея, обмислящ следващите си думи.

— Как сте със здравето? — попита търговецът, макар ясно да виждаше, че тя изглежда зле.

— Ще се оправя — каза вдовицата. — Но вие не сте човек, известен със състраданието си. Заради някаква недовършена работа, свързана със съпруга ми ли сте дошли?

Гостът се престори на обиден.

— Не, разбира се. Лори беше мой конкурент, не враг. Това ми позволява да скърбя за него.

Тя кимна. Улрих не се обиди от беглия отговор. Все пак тя беше права. Той действително не бе известен със съчувствието си, можеше да го признае. А що се отнася до работата… наистина съществуваше един проблем, който искаше да засегне. Извън възможността да огледа вътрешността на имението и да се увери в масовото наемане на бойци.

— След няколко часа предстои поредната среща с елфите — рече Блекуотър, като се настани до нея и леко я потупа по ръката. Кожата й бе хладна и студена. — Ще се уверя те да узнаят причината за отсъствието ви.

— Отсъствие?

Мадлин рязко отдръпна ръката си и я потърка.

— Прецених, че…

— Не. — Тя поклати глава. — Отложете срещата. Кой би могъл да очаква присъствието ми при тези обстоятелства?

— За отлагане не може да става дума — каза Улрих, влагайки точния оттенък арогантно снизхождение в тона си. — Елфическото присъствие достатъчно е изнервило града. Щом вие самата няма да присъствате, нека Алиса говори от името на Трифектата.

— Не!

Улрих се изненада от ожесточението на отговора й. И леко се засмя, защото не знаеше по какъв друг начин да реагира.

— Много добре. Лори вече изрази позицията на Трифектата, така че присъствието на представител не е…

— Ще бъда там — каза Мадлин. — Няма да оставя семейството си извън преговорите. Нищо тъй важно не може да се случи в Ейнджълпорт без нашето одобрение.

С изключение на хилядите неща, които всеки ден се случват право под носовете ви , помисли си Улрих.

— Вие сте смела жена — гласно рече той. Подир миг мълчание отново насочи разговора към смъртта на Лори. — Какво е провокирало Привидението този път? С какво Лори си е заслужил гнева му?

— Лори беше слаб — отвърна Мадлин, поклащаща спящото бебе в ръцете си. — Но аз няма да проявя слабост. Приятен ден, Улрих. Ще се видим на преговорите.

— Простете любопитството ми. Случайно прекрасната Зуса Гемкрофт да е тук? С нея бяхме повели изключително интересен разговор, който не успяхме да довършим.

Изражението на Мадлин се вкамени. Улрих си отбеляза и тази странна реакция.

— Тя и съпругът й поеха обратно към Велдарен.

— Жалко — рече Улрих. Единствената му искрена реплика по време на целия разговор. — Дали двамата възнамеряват да посетят Ейнджълпорт отново? Може би когато ситуацията тук се поуспокои?