Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Телохранителите претърсиха цялото имение, но не откриха никакви следи от Привидението. Мадлин бе пренощувала сред слугините си, неспособна да мигне. Всички те смятаха, че тя е изпаднала в шок. И отчасти бяха прави. Но нямаше как да подозират, че присъствието на Алиса е главната причина за размишленията й.

На разсъмване тя се окъпа, преоблече се и повика Торгар. Наемникът изсумтя при вида й.

— На нищо не приличаш — отбеляза той.

— Ти също не изглеждаш по-добре — тросна се жената. Торгар не бе спрял да почине цяла нощ и като същински демон бе подтиквал подчинените си. Дори бе изкормил на място двама от тях, осмелили се да изразят известно несъгласие. Неговите очи също бяха възпалени, но не от сълзи, а заради липсата на сън.

— Съжалявам — промърмори Торгар. Изглежда бе започнал да осъзнава, че сега тя оглавява домакинството. — Надали е останал близо, но ние ще продължим да търсим. Ще открия как е влязъл и как е убил Лори. Обещавам ти.

Увереността на думите му я накара да потръпне. Тя скри реакцията си зад ридание.

— Извини ме. Предстои ми много работа.

— Каква?

Мадлин си пое дълбок дъх.

— Трябва да уведомя гостите ни за кончината на Лори.

Торгар я последва по коридора и посегна да я хване за лакътя, но се спря в последния миг.

— Прости дързостта ми, Мадлин, но мисля, че трябва да си починеш. Уверявам те, че Алиса вече знае за станалото. Сигурно целият град вече е научил.

Острият й поглед го накара да отстъпи.

— Дръж си езика. Ще правя каквото си искам, разбра ли?

Торгар кимна и я погледна внимателно, а Мадлин се навъси и продължи напред. Тя крачеше върху ръба на острие; избухването й бе представлявало грешка. Ако не изиграеше правилната роля на скърбяща вдовица, хората щяха да започнат да задават въпроси, да извлекат определени заключения и да набият главата й на кол. Или да я оковат и да я предоставят пред останалите от Трифектата. Дори телохранителите им бяха изпитвали огромна почит към Лори; много вероятно бе да се обърнат срещу нея, ако узнаеха истината.

— Извини ме — продължи тя в опит да заглади нещата. — Още не мога да свикна с мисълта, че трябва да заема мястото на Лори, особено когато става въпрос за делата с другите членове на Трифектата.

— Разбира се — кимна Торгар, макар да не звучеше уверен. Мадлин се постара да не мисли за него и продължи към стаята на Алиса. Допирът до вратата усили гнева й. Тези тримата бяха предизвикали всичко, те я бяха принудили да предприеме подобни… крайни мерки срещу съпруга си.

Алиса вече беше будна и седеше край слугинята си. Последната бе завита до брадичката, но по цвета на лицето й Мадлин можа да прецени, че тя има треска.

Лейди Гемкрофт се надигна при влизането й.

— Мадлин… Много съжалявам за станалото. Лори беше удивителен човек.

Жената кимна. Не бе сигурна какво да отговори. Дали съпругът й бе удивителен човек? Може би някога. Но тя не бе убила и насякла такъв човек, а някакъв унизителен остатък от него.

Тя забеляза Хаерн, облегнат на стената. Рамото и ръката му бяха превързани. Този престъпник и убиец беше виновен за гнева на Привидението, връхлетял семейството й. Символът, който бяха открили в стаята на Тарас, потвърждаваше това.

— Лорд Инграм все още те търси — каза му тя.

— Нека — отвърна Стражителя.

Безгрижната непочтителност я раздразни. Повече от всичко Мадлин искаше да се освободи от присъствието и на тримата, но трябваше да планира внимателно. Ролята й изискваше да почита мъртвите.

— Позволих ти да останеш, защото такова желание бе изразил съпругът ми преди да умре — обърна се тя към лейди Гемкрофт. — И аз ще почета волята му, колкото и да ме отвращава тази идея. Ейнджълпорт е опасно място, но тук нищо не ви заплашва.

— Нищо? — повтори Алиса. Лицето й изглеждаше напълно спокойно, но опитната Мадлин можеше да забележи трескавите мисли, прелитащи зад него в опит за разбиране. И то нямаше да отнеме дълго. Традицията забраняваше семействата на Трифектата да се избиват взаимно. Тази забрана бе следвана от векове. Но това не означаваше, че не съществуват други, по-изтънчени методи. Методи, към които самата Мадлин се надяваше, че скоро ще може да прибегне.

— Да, нищо. Тук тримата сте в безопасност.

— След миналата нощ не съм толкова сигурен — каза Хаерн. — Впрочем, трябва да доведем целител за Зуса.

На Мадлин й се искаше да го удуши за тези думи, но успя да се сдържи.

— Ще изпратя някой слуга — рече тя. — Сега ще ви помоля да ме извините.