Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Мадлин си помисли за кръвта, която щеше да залее градините и килимите на имението й.

— Като Велдарен — потръпна тя. — Също като Велдарен. Тя е виновна за това. Тя пренесе тамошната лудост.

Лори безшумно прочисти гърло.

— Разчитам, че ще сториш необходимото — каза той към Торгар. А към Мадлин добави: — Уморен съм. Ще се оттегля.

Това значеше, че тази нощ двамата ще спят в отделни стаи. И я устройваше отлично.

Тъй като знаеше, че най-подходящото време за действие е именно сега, Мадлин се отправи да дири Алиса. Откри я в стаята на ранените, седнала край Зуса. Мадлин й се усмихна.

— Как са братовчедите ти?

— Справят се — отвърна лейди Гемкрофт. — С какво мога да ти помогна?

— С напускането си. Върви си във Велдарен, където ти е мястото. Съпругът ми не се нуждае от помощта ти, за да се справи с хора като Инграм и Търговските лордове. Върви си и вземи тези негодници със себе си.

— Съветвам те да си мериш…

— Това е моят дом и ще говоря както искам. Вие сте гостите. И като казвам гости, проявявам незаслужена щедрост. За момента градските стражи се оттеглиха, но ще се върнат. Върнете се във Велдарен, където Инграм няма да може да ви заплаши. Не се дръж с мен като с глупачка, Алиса. Зная, че и двамата ти така наречени братовчеди нямат нищо общо с рода Гемкрофт. Няма да допусна да унищожиш дома ми заради глупашката ти привързаност към питомните си убийци.

Но Алиса не отстъпи. Още по-шокиращ бе последвалият й жест: тя отпусна ръка върху дръжката на кинжала си.

— Не ми давай нареждания. Няма да избягам като страхливка, нито ще откажа защитата, която съпругът ти ми предложи. Сега, ако нямаш нищо против, Хаерн и Зуса се нуждаят от почивка.

Мадлин се отправи към вратата, но не можа да сдържи поредната си хаплива реплика.

— Крайно време е да започнеш да носиш отговорност за собствените си дела. Прекалено често останалите от Трифектата страдат заради теб.

— Глупачка. Аз бях онази, която се изправи срещу крадците, когато ти избяга. Моите слуги измираха, моите пари заплащаха на наемниците. Аз заслужих настоящото си място с кръв и злато, докато през цялото време ти се криеше в Ейнджълпорт и не пропускаше възможност да изтъкнеш грешките ми. Защо мислиш, че съм тук, Мадлин? Ваша отговорност беше да удържате Търговските лордове. Ти и съпругът ти се провалихте в това отношение. Някога притежавахте всеки кораб, напускащ кейовете на Ейнджълпорт. Сега е истинско събитие да видиш съд, плаващ под флага на Кинън. Търговските лордове ви изтикаха категорично от морската търговия, а сега са на път да ви отнемат и последния източник на приходи. И смееш да обвиняваш мен?

Алиса бръкна в джоба си и захвърли малка кесия насреща й. Мадлин инстинктивно я улови пред гърдите си. В първия миг дори не осъзна действието си.

— Опитай малко от виолетовия лист — продължи лейди Гемкрофт. — Той е по-силен и от най-добрия кремион. Захапи едно листо, поеми си дъх и се опитай да си представиш какво ще се случи с печалбите ви, когато Търговските лордове започнат да го предлагат повсеместно. Когато ми се наложи да отворя ковчежетата си, за да спася семейството ви, ще видим кой на кого е в тежест.

Мадлин леко стисна торбата с треперещи ръце и долови шумоленето на сухи листа.

— И тримата заслужавате единствено бесилото — каза тя. — Някой ден и съпругът ми ще осъзнае това.

Алиса затръшна вратата в лицето й.

В първия миг Мадлин възнамеряваше да вземе Тори и да я притисне към гърдите си, за да изплаче яда си. Но нямаше да го стори. Още не.

Макар Лори да бе намекнал, че желае да остане сам, тя се отправи към спалнята им. В помещението бе тъмно; тежки завеси спираха и малкото светлина на залязващото слънце. Лори лежеше полугол, загледан в тавана. И не обърна глава при влизането й.

— Искам да остана сам.

— Зная.

Роклята й се свлече на пода. Когато тя се покатери върху леглото и впоследствие върху съпруга си, той се опита да се възпротиви. Мадлин сложи край на протеста му, притискайки уста до неговата.

След като и последната частица от гнева й изгоря в разпалеността им, тя се отпусна върху него, приближила устни до ухото му.

— Започваме да губим контрол — прошепна жената.

— Зная.

— Как се случи подобно нещо? Ти беше страховит дори сред Трифектата. Жестокостта ти бе станала пословична.

— Случиха се дванадесет години, Мадлин. Аз съм виновен. Търговските лордове представляваха дребно отегчение: шепа простолюдни, посягащи към богатство и власт. Но аз ги подцених. Бях насочил поглед към Велдарен, наместо към краката си. И сега тяхното влияние се е разгърнало, търговският ни флот се е превърнал в бледо свое подобие и единствено търговията с кремион ни държи на повърхността. Провалих се.