Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Понякога се чудя дали изобщо би могъл да ми бъдеш от полза — рече той, преди да се обърне към оставащите войници. — Защо отстъпвате? Изправете се срещу мен! Или сте страхливи глупаци, които смеят да нападат само по-слаби противници?

Хаерн изправи Зуса и с крак повдигна връзката ключове от колана на командира. Сред звуците на продължаваща битка той отключи портата и я блъсна.

— Не припадай — обърна се той към безликата. — Сега трябва да се скрием. Ще можеш ли да тичаш?

— Нямам избор — каза тя и се усмихна слабо. Импулсивно, Хаерн я целуна и й помогна да се облегне на него.

— Хубав меден месец — промърмори той. — Дръж се.

Двамата се затичаха, разплисквайки капчици кръв. С раните и с облеклото си привличаха много погледи, но никой не им попречи. Виковете на войниците постепенно заглъхнаха. Благодарение на бързината си, на тълпите и на намесата на Привидението, те успяха да се отдалечат от градската тъмница. С всяка следваща минута Зуса ставаше все по-слаба, затова Хаерн я взе на ръце и продължи, макар и с далеч по-бавен ход. Изтощението бе започнало да потапя и самия него в унес. Трудно му беше да запазва съсредоточение сред непознатия град.

Въпреки това той продължаваше да крачи, да прогонва болката и да напряга ума си. Хората се заглеждаха все по-продължително в тях; неколцина дори предложиха помощта си.

Хаерн не обръщаше внимание на погледите и въпросите, съсредоточен единствено върху продължаващото си придвижване.

Най-накрая той си позволи да се отпусне на колене пред огромна порта, стиснал припадналата Зуса. Никога не би очаквал подобно облекчение при вида на отварящия портата Торгар.

— Да не сте се чалнали? — попита едрият наемник.

Хаерн искаше да отговори утвърдително, но можа единствено да се смее до сълзи. Поне петнадесетина минувачи видяха как той и Зуса изчезват в имението на Лори Кинън.

Мадлин целуна челцето на Тори и я уви по-плътно в одеялото. По време на първите викове съпругът й се бе намирал в кабинета си и несъмнено бе изтичал да провери случващото се. Самата тя се бе оттеглила по-навътре в покоите си. Появата на Привидението бе осквернила дома й и бе разрушила безвъзвратно усещането за безопасност. Нима това щеше да се повтори?

— Върви да видиш какво става — обърна се тя към дойката. Младата жена веднага се отдалечи. В помещението имаше още две слугини — едната се суетеше около камината, а другата изчакваше нареждания. Мадлин се обърна към бебето и започна да пее приспивна песен, макар че то вече спеше.

Дойката се върна на третия стих, видимо объркана, макар да полагаше усилия да го прикрие. Глъчката се бе усилила.

Мадлин я погледна въпросително.

— Гостите на Алиса — каза Лили. Думите й накараха стопанката на дома да застине. — Младоженците. И двамата са ранени.

Мадлин се надигна, разгневена, че не е била осведомена веднага. Все пак ставаше дума за гости в дома й.

А поведението на дойката изглеждаше странно. Мадлин бе виждала това леко колебание и местещ се поглед и преди: когато Лили бе открита да спи с един от телохранителите.

— Успя ли да разбереш какво е станало с тях?

— Не, но… те носеха странни дрехи. Не мога да обясня.

Странни дрехи?

— Лили — поде тя с приятния тон, за който знаеше, че вледенява всички нейни слуги. — Какво не ми казваш?

Бавачката прехапа устна и започна да кърши пръсти. Тя все оставаше достатъчно неопитна, за да отстъпва пред чуждия авторитет. Мадлин се възползва от това и продължи с по-мек тон.

— Не си направила нищо лошо. Кажи ми какво криеш.

— Наредено ни е да не ви казваме.

— Кой ви е наредил?

— Съпругът ви, милейди.

Мадлин бавно си пое дъх, за да потисне избухването си. Ако Лори криеше нещо от нея…

— Той ще се разгневи на мен, а не на теб. Говори.

Лили погледна към една от другите две слугини, при което гневът на Мадлин припламна още по-силно. Размяната на погледи показваше, че и двете знаят. Колцина ли други пазеха същата тайна?

— Двамата излизат тайно всяка нощ — каза третата слугиня, стояща край камината. Тя, акушерката на дома, бе много по-възрастна от останалите две, със сбръчкано лице. — Виждали сме ги да излизат през нашата врата. Обличат се странно и носят оръжия.

— Странно? — попита Мадлин. — Как така странно?

Лили колебливо погледна към останалите две, а после отвърна с тих глас.

— Като крадци.

Рязкото надигане на Мадлин бе достатъчно да събуди бебето, което тихо започна да хленчи. Следвана от слугините си, тя бързо се отправи към стаята, предоставена на Хаерн и Зуса. Пред вратата тя завари Торгар и неколцина от хората му.