Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Последните двама се обърнаха да побегнат, но Стражителя не им позволи. Единия наръга в гръб, а другия препъна и се възползва от падането, за да му пререже гърлото.

С капещи кръв остриета Хаерн пое обратно към единствения останал жив. Онзи започна да моли за милост още преди мечът да е доближил гърлото му.

Устремът на яростта започваше да се оттича от Стражителя. Едновременно с това болката в рамото се усилваше. Той отпусна оръжието си и удари поваления по лицето.

— Постарай се да направиш нещо смислено с живота си — посъветва Хаерн, прибра оръжията си и изтича при Зуса. Безликата се бе облегнала на вратата, стиснала болта с две ръце, за да го изтика през гърба си. Невярващият Хаерн пристигна тъкмо навреме, за да спре залитането й.

— Издърпай го — промълви Зуса.

Другият сграбчи окървавената стрела, стисна зъби и дръпна.

Почти недоловим стон указа изникването й. С помощта на наметалото й пристегна раната.

— Остави ме — продължи тя. — Иначе няма да успееш да избягаш. Кажи на Алиса, че съжалявам…

— Ще й кажеш сама.

Хаерн я облегна върху рамото си и направи мъчителна крачка напред, а после и друга. Кожата й гореше.

Постепенно двамата набраха инерция и Зуса започна да се придвижва сама. Накуцващи, кървящи, те се отправиха към подножието на хълма. В самата си основа той също бе обграден със стена. Пътеката, по която се спускаха, отвеждаше до затворена странична порта, пред която стояха на пост войници. Когато забелязаха Зуса и Хаерн, те извадиха оръжия.

— Прекалено много са — рече безликата. — Остави ме и бягай.

— Тогава ще умрем заедно.

На по-малко от десет крачки от войниците двамата спряха и Хаерн отдръпна ръка. Зуса последва примера му и изтегли кинжалите си. Младият мъж се засмя — сигурно в момента представляваха жалка двойка убийци.

Насреща им имаше почти двадесет войници, които започваха да ги заобикалят.

— Пуснете ни — каза Хаерн и насочи кървав меч към предводителя им. — В противен случай ще умрете. Начело с теб.

— Хвърлете оръжията — отвърна стражникът, без да обръща внимание на заплахата му.

— Само когато умрем, войнико.

Пазачите се напрегнаха в предстояща атака. Зуса се отпусна ниско над земята, готова да скочи, но в очите й личеше унес. Дори и във върхова форма двамата биха се затруднили срещу толкова много войници. А в сегашното си състояние…

Хаерн спусна качулката си по-ниско и се усмихна широко. Той щеше да умре в битка, макар и безнадеждна. Думите на Привидението бяха съдържали истина. Какво друго можеше да стори човек сред подобна лудост?

Предводителят не успя да издаде заповед за атака: над портата се разнесе глас. С изтеглен меч Привидението стоеше на стената над портата.

— Пуснете ги.

— Те са затворници на лорд Инграм — отвърна войникът. — Върви си по пътя, освен ако не искаш да се присъединиш към тях в тъмницата.

— Заповядвам ти да ги пуснеш.

Сред бойците се разнесе шепот — неколцина бяха осъзнали кой е мъжът в тъмни дрехи и дълго наметало.

— Кой си ти, че да ни заповядваш?

Привидението се усмихна широко.

— Това е моят град. Пусни ги, иначе ти и хората ти ще умрете.

Хаерн лесно можа да долови страха, разпръскващ се сред войниците. Привидението говореше властно и спокойно, без да се притеснява от численото им превъзходство. Нямаше значение дали щяха да успеят да го надвият: и в двата случая те щяха да понесат много жертви.

Този сблъсък позволяваше на Хаерн да види свой огледален образ, копие на страха, който самият той с такова усърдие бе градил във Велдарен. Наблюдаван отстрани, ефектът бе поразителен.

— Отдръпнете се — със спокоен глас каза Стражителя. — Не е нужно някой да пострада.

Командирът пристъпи назад в привидно примирение, а в следващия миг рязко замахна към гърлото на Хаерн и изкрещя на хората си да нападат. Стражителя отрази удара. Около него избухна хаос. Зуса избегна първите два замаха, насочени към нея, а подир това спътникът й се присъедини към нея. И двамата се задоволяваха да се отбраняват, като отвръщаха на насочените срещу им атаки.

След като уби един увлякъл се в устрема си войник, Зуса рухна на колене. Наложи се Хаерн да се напрегне още повече, за да я защити. Но след тези първи мигове ситуацията им се облекчи, защото Привидението скочи от стената, жънейки гибел с меча си. Войнишкото обучение бледнееше пред силата и бързината му. Непознатият си проправи кървав път до Хаерн. И продължаваше да се усмихва.