Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Времето минаваше — неопределимо, но категорично. Той се опита да се моли, но всеки път си спомняше за обесените и екзекутора им, изричал името му. Това секваше молитвите му към Ашур. Още по-лошо бе, че те му бяха взели медальона на Златната планина. Той би дал всичко, за да си върне тази семпла утеха.

Споменът за Зенке, от когото бе взел амулета, само отвори стари рани. Той се опита да прогони тази мисъл — нещо, което не бе толкова лесно сред задушаващия го мрак. И през цялото време раната в рамото му пулсираше.

Не помнеше да е заспивал, но явно бе станало точно това, защото иначе нямаше защо да се сепва по този начин. Някакъв допир го беше събудил. Край себе си той не виждаше нищо. Тогава глас прошепна в ухото му. Шепотът го накара да застине и за пръв път да признае уязвимостта си.

— Здравей, Стражителю — изрече Привидението. Хаерн почти можеше да си представи усмивката му. — Трябва да призная, че тази гледка ме разочарова.

— Защо си тук? — също шепнешком отвърна Хаерн. Не се съмняваше, че посетителят му би го убил при първия опит за призоваване на стражите.

— За да говоря с теб, разбира се. Защо иначе? Размишлявах над последния ни разговор и трябва да призная, че бях прекалено прибързан в постъпката си. Просто не е възможно да съм сбъркал толкова в преценката на човека, подчинил цял Велдарен. Ти, Стражителю, стана част от игра с много фигури, но не обръщаш внимание на позициите им върху дъската. Освен това тази игра има правила, едно от които ти вече наруши.

— И кое е то?

— Никога, никога не позволявай на състраданието да ти попречи да видиш истината.

Привидението се засмя. Нещо тънко и остро се плъзна по врата на Хаерн. То отвори плитък разрез, но прикованият дори не трепна.

— Кажи ми, Стражителю, имаш ли някаква представа защо елфите са тук? Ами Трифектата? Нима мислиш, че Алиса е дошла единствено заради мен? А какво ще кажеш за Търговските лордове? Не си ли се замислял за тяхната роля, за тяхната същина? Ти ме обвиняваш, че убивам безразборно, а пък знаеш толкова малко. Ти си убивал първенци на Трифектата и на гилдиите. Онези, които аз убивам, са не по-малко виновни.

Сега острието докосваше бузата на Хаерн. Кръв потече от новия разрез.

— С какво аз съм различен от теб? — продължи посетителят.

— Аз никога не съм се наслаждавал на убийствата си.

— Грешиш — ледено прошепна Привидението. — Тези убийства не ми доставят удоволствие и радост. Някои от тях ме разсмиват: смъртта на онези, чийто живот е бил изключително противен. Надали ще отречеш, че ти си изпитвал същото, докато си гледал как най-долните отрепки на Велдарен умират.

Хаерн извърна глава. Стори му се, че в мрака различава очертанията на качулка.

— Тогава защо се усмихваш?

— Какво друго ми остава, след като съм изправен пред подобна лудост?

— Да, какво друго, освен усмивката и убийствата.

Привидението се засмя.

— Да, и убийствата. Да убивам като теб. Да вдъхвам страх като теб. Миналата нощ аз въздадох същата онази справедливост, която ти си нанасял стотици пъти. Защо ги защити, Стражителю? Опитах се да открия отговора, но не можах да достигна до никакво обяснение. Истината ли ми каза тогава?

— Щяха да умрат невинни. Нямах избор.

— Невинните винаги ще умират. Мислиш ли, че твоите постъпки във Велдарен са наранявали единствено виновни?

— Не и деца!

Длан се притисна над устата му.

— Тихо, глупако — просъска Привидението. — Стига си гърмял. И защо говорим за деца? Или имаш предвид онези обесвания, сторени в отговор на твоето дело? Да, това беше отвратително, но пък друго не съм и очаквал от тукашните отрепки. Съвестта ли те измъчва? Тя ли не ти позволява да разсъждаваш трезво? Децата страдат заради действията на техните бащи и владетели. Нищо няма да промени това. Нима ще оставиш недостатъците на света да те спрат да промениш онова, което може да бъде подобрено? Ти заливаше мечовете си с кръв, за да сложиш край на борбата между гилдиите и Трифектата. Защо се колебаеш да го сториш отново?

Хаерн затвори очи в опит да размишлява. Много от думите на Привидението бяха прозвучали разумно. Нима той наистина си бе въобразявал, че стои над всичко това, докато бе убивал крадци? Но нали го бе правил в името на бъдещия мир? Ами Привидението? Какво насочваше неговите действия? Непознатият бе прав — Хаерн не знаеше почти нищо за игрите на тукашните благородници и търговци.

Той преглътна гнева и гордостта си — инак не би могъл да изрече следващите думи. Въпреки това те пак опариха езика му.