Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Накрая тя изсипа шепа сребърни монети в джоба си, прикачи кинжал към колана си и отиде да нагледа Зуса. Стаята на безликата все още бе тъмна; откъм леглото долиташе тежко дишане.

Алиса се приближи до спящата и допря ръка до челото й. То все още гореше от треска. Каквото и да бе преживяла тя през нощта, преживяното я бе изтощило значително. Сигурно щеше да продължи да спи до здрач. А и ако се събудеше по-рано, надали щеше да се намира в състояние да помогне.

Хаерн бе спасил сина на Алиса, но Зуса й бе още по-скъпа. Въпреки това лейди Гемкрофт възнамеряваше да изпълни обещанието, дадено на Стражителя. А това означаваше само едно. Тя тихо затвори вратата след себе си, дръпна шапчицата ниско и се отправи към задния вход за слугите.

Както му бе заръчано, Торгар вече я очакваше там.

— Отивате на някое тайно място?

— Просто ме заведи до портите — студено каза тя. — И помни колко ти платих.

При потупването на джоба му златото звънна приятно.

— Трудно бих забравил нощите пиянство и нега, които това ще ми осигури. Езикът ми е ваш, милейди.

Тя ненавиждаше лепкавата му усмивка, но не каза нищо, а само му направи знак да тръгва. Самата Алиса го последва с походката на слугиня, тръгнала по задачи. Нарочно не поглеждаше към останалите пазачи, обхождащи двора.

— Пазете се — рече той, докато затваряше вратата след нея. — Тук е опасно за самотни дами… особено за онези, които изглеждат не по обичайния си начин.

Алиса не му обърна внимание и с цялата бързина, която можеше да си позволи, без да изглежда подозрителна, се отправи към крайните квартали на града. С отдалечаването от пристанището улиците ставаха по-пусти. Повечето хора не й обръщаха внимание, само неколцина я погледнаха странно. По-внимателният оглед на дрехите я накара да осъзнае причината: те бяха съвсем чисти и здрави. Тя наивно бе решила, че простото носене на обикновени одеяния ще я накара да се слее с околните. Сега страшно й се искаше да бе взела Зуса със себе си. Алиса продължи, стиснала зъби, за да спре страха си.

Целта й бе непретенциозна сграда с обрулени от вятъра дървени стени и остро наклонен покрив. Алиса си отдъхна, когато се приближи, радостна, че е останала неразпозната. Тя почука двукратно, изчака и потропа още два пъти. От другата страна на вратата долетя изщракване. Жената прекрачи открилия се праг, свали шапчицата си и се поклони.

— Каква приятна изненада. — Гревен се поклони на свой ред. Елфите около него се бяха обърнали към вратата. — Сигурна ли сте, че е разумно да ни посещавате, лейди Гемкрофт? Лорд Инграм усилено се опитва да открие кой е наел стаите право под носа му.

Алиса се огледа, броейки елфите. Те бяха поне тридесет, а може би повече.

— Не мислете за него. — Алиса приглади ризата си, намачкала се от вървене. Не бе свикнала да носи толкова долнокачествен памук. — Условията поносими ли са?

— Малко е тясно, но не можем да се оплачем — отвърна Гревен. — Съмнявам се, че лорд Инграм би ни предоставил нещо подобно. В най-добрия случай би ни изпратил сред въшлясали легла и гъмжащи от плъхове стени. Или би ни принудил да се настаним извън града като някакви нежелани нашественици.

— Макар че ние пак си оставаме нежелани — додаде приближила се елфическа дама, която направи грациозен реверанс. Тя имаше нежно и изящно лице, а косата й бе оформена в сложна плитка, която се спускаше до кръста й. — Вие ли сте Алиса?

— Да. — Лейди Гемкрофт отвърна на реверанса, макар да не носеше рокля. — А вашето име е?

— Лариса Синистел — с необичайно красив глас отвърна елфът. Сапфирите върху зелената й рокля проблясваха като дъждовни капки.

— Ваше Височество. — Шокираната Алиса се поклони ниско пред елфическата принцеса. — За мен е чест да стоя пред вас.

— Вие сте една от малкото в този град, за които това е чест — отвърна Лариса. — Местните жители не ни приветстваха с думи. — Тя погледна към Гревен, чието око бе насинено. — Те изсипаха върху ни дъжд от хули и камъни. Някога смятах, че народът ми прибързва в укора си към човеците и в нетърпението си за пречистваща война. Сега не съм толкова сигурна.

— Те просто се страхуват — каза Гревен. — Знаят малко извън това, което им казват предводителите им. Тях трябва да убедим, а те ще се погрижат за поданиците си.

— Може би. — Елфическата принцеса отново се усмихна към Алиса. — Много скоро ще обсъдим тези неща с лорд Инграм и многобройните му марионетки. Нека не мислим за това сега. На какво дължим посещението ви, лейди Гемкрофт?