Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Бихте ли искали да отидем в кабинета ми, където…

— Не. Можем да проведем разговора си и тук. Стражителя е велдаренски престъпник. Той е убил стотици от жителите на града. Искам да ми бъде предаден, за да го изпратим обратно във Велдарен, където да бъде съден.

— Уверявам ви, обесеният в Ейнджълпорт е също тъй мъртъв, колкото и удушеният във Велдарен.

Очите на Алиса припламнаха.

— Кой казва, че възнамеряваме да го бесим? Той е пролял много кръв, Инграм. Ние възнамеряваме да отвърнем със същото. Настоявам Стражителя да ми бъде предаден веднага. Аз не съм някаква госпожица, която се бои да не си оцапа роклята. Не се боя лично да оставя пример чрез смъртта му.

— Настоявате? — Мърбанд се затрудняваше да повярва на слуха си. — Пристигате в града ми и отправяте искания? И защо би трябвало да се вслушвам в думите ви?

Лейди Гемкрофт пристъпи по-близо до него и продължи с тих глас:

— Само глупак би се изправил срещу Трифектата.

Инграм поклати глава. Усмивката все така стоеше върху лицето му, но не съответстваше с кипващата в гърдите му ярост.

— Някога се страхувах от вас. Но сега нещата се промениха. — Той посочи към войниците около себе си. — Могъществото на Трифектата спада, а Търговските лордове придобиват все по-силно влияние. Докато вие прахосвахте пари по наемници, за да воювате с улични отрепки, търговците засенчиха заблеяния Лори Кинън, отнеха му моряците и печелившите търговски пътища. Вие не ме контролирате и не ме плашите. И освен ако не искате да се окажете изгонена, ще се отнасяте към мен с уважението, което длъжността ми изисква. Кучият син ще увисне по залез-слънце. Разбрахте ли?

Алиса направи крачка назад. Наемниците й изглеждаха побеснели заради избухването му. Но тя не сподели гнева им, а отново направи реверанс.

— Простете. Щом не желаете да ми го предадете, позволете ми да го разпитам. Той може да знае нещо за убиеца на Тарас Кинън. Бих предпочела да науча всичко, каквото мога, преди то да изчезне в гроба.

След като пое успокоителен дъх, Инграм кимна.

— Разрешавам да говорите с него, но сама, без наемници. Ако намерението ви е да го разпитвате по грубия начин… — Той я изгледа. — Сигурен съм, че няма да имате нищо против да си изцапате роклята.

Алиса се изчерви, но не реагира, а за трети път изрази почит и помоли един от охранителите на тъмницата да й покаже пътя.

— Не се увличайте — добави Инграм. — Не бих искал да пропуснете срещата ни с елфите.

— Не се притеснявайте — отвърна жената, извръщайки глава. — Ще присъствам. Не би било добре война да унищожи Ейнджълпорт.

Инграм се навъси, но не каза нищо. Нямаше да й позволи да му развали отличното настроение. Стражителя бе заловен, залавянето на Привидението също бе само въпрос на време. Подмятането й за война бе дребнаво и запратено наслуки. Истина беше, че поданиците му нарушаваха елфическите граници, но пък елфите бяха страхливци. Ако нещата загрубееха, лорд Мърбанд не се съмняваше, че ще успее да защити мира.

Ами ако елфите желаеха война? Той намести яката на ризата си, изпълнен с неочаквано смущение. Какво щеше да стане, ако елфите преминеха към открита агресия? Почти двеста от тях в момента се намираха зад стените на Ейнджълпорт. Кой знае още колко можеха да се промъкнат посред нощ. Ами ако пристигането на Лариса не бе отчаян опит за сдобиване с мир, както бе сметнал първоначално, а началната фаза от мащабно нападение?

Внезапно думите на Алиса бяха престанали да изглеждат незначителни. Една война с елфите би се оказала катастрофална. Той не бе излъгал пред останалите лордове от Рамерата. Можеше единствено да се преструва и отлага. Единствено армия би могла да разруши обединените сили на елфите. Армия, чието пристигане от северните земи би отнело прекалено много време.

— Къде са Йор и Едгар? — обърна се той към началника на стражата. Войникът отново вървеше до него.

— В покоите си, предполагам.

— Върви да ги доведеш.

Докато изчакваше, лорд Мърбанд разглеждаше карти в кабинета си. Накъдето и да погледнеше, пред погледа му изникваха обширните обработваеми земи, които елфите можеха да изпепелят. Близо до границите на горите им имаше замъци, но те щяха да защитят обитателите, а не нивите. А и тези крепости не биха могли да издържат продължителна обсада. Дали крал Едуин щеше да пристигне навреме? Или щеше да завари единствено руините на опожарения Ейнджълпорт?

Появата на лорд Едгар прекъсна мислите му.