Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Въздухът вонеше на изпражнения и застояла вода. И вонята успяваше да си проправи път дори през носната кърпичка, която Алиса бе притиснала към лицето си. От двете страни на коридора ръце се протягаха през решетките; затворниците подвикваха цинично или ругаеха.

— Не им обръщайте внимание — каза тъмничарят.

Но това не беше лесно, не и предвид обидите, които летяха към нея. Един от затворниците изтъкна, че Алиса се възползвала от него като дете. Тъмничарят го заплю.

— Този го извадете и го набийте — обърна се той към хората си.

В другия край на тъмницата, в сумрачна килия, обвит във вериги като пашкул, стоеше Хаерн.

— Бих искала да разговарям с него насаме — каза Алиса.

— Не съм сигурен, че е безопасно да ви оставям с него — каза тъмничарят и кимна към окования. — Убил е мнозина. Зная, че знаете това. Той може да ви нарани не само с ръцете си.

— Вече изразих желанието си, тъмничарю. Или предпочиташ да затрудниш делата ми?

Едрият мъж поклати глава.

— Както желаете, милейди. Само не очаквайте аз да поема отговорност, ако се случи нещо.

Той отключи килията и й направи знак да влезе. След като Алиса прекрачи прага, ключалката зад нея отново щракна, при което дамата се сепна.

— За всеки случай — грозно се усмихна тъмничарят. Алиса не го удовлетвори с реакция. — Когато поискате да излезете, извикайте. Аз ще стоя наблизо.

— Благодаря — студено отвърна тя, обърна му гръб и пристъпи към Хаерн. Младият мъж изглеждаше изтощен; очите му бяха подпухнали. На челото му зееше рана, а рамото му бе омотано с мръсна превръзка, от която капеше кръв.

— Какво правиш тук? — попита Хаерн. Погледът му не бе съсредоточен и не бе насочен към нея.

— Дойдох да те видя. Какво стана снощи? Как така си се озовал тук? Чух слухове за залавянето ти. И тъй като ти така и не се връщаше…

— Изправих се срещу него. — Хаерн най-сетне я погледна. В погледа му личеше смърт, която я ужаси. — Изправих се срещу Привидението. Вече го познавам. Той иска нещо и е готов да избие целия град, за да го получи. Измъкни ме, Алиса. За доброто на всички, Привидението трябва да умре.

— Не зная дали ще мога — рече тя. И отстъпи крачка назад под погледа му.

— Измъкни ме — повтори Стражителя. — Не ме интересува как. Никой друг не може да го надвие. Възможно е дори аз да не се окажа достатъчно силен.

Тя огледа мрачната килия и пристъпи по-близо. Тънък лъч светлина падна върху лицето й.

— Ти спаси Натаниел — каза Алиса. — Обещавам, че ще сторя всичко по силите си. Дължа ти го.

Хаерн се усмихна. Макар и все така оковано, тялото му се отпусна.

— Благодаря ти.

Макар и с мръсно и насинено лице, той пак оставаше красив. Алиса се приведе и го целуна по бузата.

— Не губи надежда — прошепна тя. — Дори и да ти сложат примката около шията, не губи надежда. Няма да умреш по такъв начин.

Жената се приближи към вратата и повика тъмничаря. Докато чакаше, тя отново погледна към Хаерн и потисна усмивката си.

— Казах ти да стоиш далеч от Инграм.

Изтощен, окован, Хаерн се засмя. А Алиса се върна при наемниците си, предвождани от неохотно отстъпения Торгар.

— Да се връщаме — каза тя.

— Както желаете — изръмжа Торгар. — Какво ще стане с него?

— Няма да умре — увери го тя, докато поемаше към улицата.

— Всеки умира.

Лейди Гемкрофт поклати глава.

— Той не заслужава такава смърт.

Торгар се изкиска и стисна дръжката на меча си, защото някакви просяци се бяха загледали в Алиса.

— Да, може би заслужава много по-лоша. Той е убил стотици. Не е възможно всички те да са били крадци и убийци. Никой не е толкова съвършен, особено той.

— Това няма значение. — Алиса мислеше за сина си. — Ще открия начин да му помогна. Запази това за себе си, Торгар. Тази работа касае мен — не Лори, не Мадлин.

Наемникът се усмихна съзаклятнически.

— Аз винаги спазвам думата си, но я давам само когато са замесени пари.

Тя пъхна ръка в джоба си и му подхвърли няколко златни монети. Торгар умело ги улови в огромната си шепа, усмихнат още по-широко.

— Ще си ми нужен не само за да си сдържаш езика — рече тя в отговор на одобрението му.

Когато се върнаха в имението, Алиса отиде в стаята си и бързо започна да се съблича. Две от слугините понечиха да й помогнат, но тя ги прогони. Нямаше нищо против помощта, но не искаше да я видят в новия й тоалет. Колкото по-малко я съзряха, толкова по-добре. Скъпата рокля и бижутата изчезнаха. Замениха ги чифт обикновени панталони, бяла риза и малка триъгълна шапчица, понастоящем модерна. Алиса ги бе закупила вчера като подаръци за слугите си.