Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Заплахи? Аз не отправям заплахи, Блекуотър, а ти съобщавам факт. Сега ми се махай от главата. Имам работа.

Той блъсна търговеца, който побърза да се отправи към входа. Подир кратък оглед тамошните пазачи го пуснаха. Озовал се отвъд стените, Улрих се обърна и намръщено погледна към имението, приглаждайки дрехите си. Почти веднага след него наемниците започнаха да излизат и да се отправят в различни посоки. Развеселен от припряността им, той се отправи по една от уличките, която отвеждаше зад имението. Там, облегнат на една стена, Блекуотър се подсмихваше, докато наблюдаваше как наемниците търчат наоколо и вдигат много шум, но не откриват нищо.

Подсмихването му премина в нескрита усмивка, когато, подир оттеглянето на наемниците, той видя познат русокос мъж да изниква на улицата и да прави знак на невидимите си спътници. Алиса се появи втора. Зуса вървеше облегната на нея. Когато и двете жени се отдалечиха, търговецът побърза да ги последва.

Той се държеше на около една пресечка разстояние зад тях. Когато се отдалечиха достатъчно от имението на Мадлин, тримата поеха по главните улици, където се сляха с тълпите. Но Улрих не откъсваше очи от простоватите им дрехи. Той ги проследи до новото им укритие.

Търговецът познаваше въпросната сграда. Знаеше и кой е настанен в нея.

— Елфите? — прихна да се смее той. — Мила ми Алиса, дори и ако се беше опитала, не би могла да улесниш нещата повече.

Той бързо се отправи към дома си. Нямаше търпение да се преоблече и да поговори с брат си. Двамата имаха много за обсъждане.

Хаерн се стовари на пода край леглото, в което елфите бяха поставили Зуса, и изпусна откраднатия меч. Оръжието тежко издрънча върху дървения под.

Раната в рамото му отново кървеше, отворила се по време на бягството им. По-рано той не бе обръщал внимание на болката.

— Благодаря ви, че ни приютихте — обърна се Алиса към посланик Гревен. Елфът й се усмихна и я потупа по ръката.

— Този дом е и ваш — рече той.

— Нещата не са толкова прости — каза елегантна елфическа дама в зелена рокля, привлечена от суматохата. — Кои са тези двамата и защо сте ги довели?

Ако не беше толкова изнурен, Хаерн определено би останал впечатлен от красотата й. Предвид необичайния за Алиса начин, по който въпросната сведе глава, Хаерн прецени, че това трябва да е самата принцеса Лариса. Тримата почти не бяха разговаряли по време на бягството си, но Алиса бе изтъкнала, че принцесата заслужава изключително уважение.

И тъй като позицията им изглеждаше рискована, Хаерн не предостави на Алиса възможност да лъже.

— Аз съм Стражителя, когото лорд Инграм възнамеряваше да обеси — рече той. — Зуса ме спаси и бе ранена. Готов съм да се закълна, че бях затворен несправедливо.

Лариса не изглеждаше особено доволна от чутото; същото се отнасяше и за останалите елфи, които се струпаха и започнаха оживено да разговарят на непознат език. Единствено посланикът не изглеждаше притеснен.

— Защо са тук? — обърна се принцесата към Алиса. — Защо не сте ги задържали при себе си, за да понесете риска?

— Подир смъртта на Лори Кинън съпругата му се обърна срещу мен. Тя ме постави под арест в стаята ми, преструвайки се на загрижена за сигурността ми. Уверена съм, че тя възнамеряваше да ме убие.

— Да ви убие? — изненадано повтори посланик Гревен Трил. — Но защо? Тя е част от вашата Трифекта.

— Мадлин не се интересува от историята, традициите и съюзите — отвърна Алиса. — Тя не би се поколебала да разруши Трифектата.

— Това не ме касае, лейди Гемкрофт — каза Лариса. — Неразбирателството между нас и Ейнджълпорт е далеч по-важно от вашите вътрешни дрязги. Не можем да поемем риска да ви приютим. Трябва да си вървите.

— Биха могли да останат, докато се възстановят — намеси се Гревен и погледна към Хаерн. — Зле ли си ранен, Стражителю?

— Хаерн — отвърна младият мъж. — И съм добре. Но се тревожа за Зуса.

Безликата лежеше неподвижно върху леглото. От него долиташе единствено тежкото й дишане. С помощта на Алиса бе успявала да тича. Хаерн бе предложил да я пренесе през последните няколко улици, но Зуса бе отказала. И изглежда сега плащаше цената за усилията си.

— Подслоняването им е риск, който не сме в състояние да поемем — продължаваше принцесата. — И най-малката непредпазлива стъпка би могла да доведе до война. Опасявам се, че покровителят на този град няма да приеме подобно нещо.

Гревен се приведе над Зуса и се намръщи, заслушан в дишането й.