Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Не можем да останем настрани, докато тълпа разкъсва сънародниците ни — каза Лариса. — Пуснете ни.

— И нека Селестия бди над всички ни — промърмори Гревен.

Войниците се отдръпнаха встрани и им направиха път. Улиците отвъд портата бяха необичайно пусти. Изглежда онези, които не възнамеряваха да опожаряват и рушат, се бяха скрили.

Водени от Силдур, елфите се отправиха към квартирите си. По пътя край тях притича момче с окървавен нос. От една двуетажна постройка се издигаше дим. Много от магазините бяха с изпотрошени врати. Насреща им изникнаха трима, понесли факли. Забелязали елфите, те веднага свиха встрани.

Лариса не разбираше разсъжденията на човеците. Разгневени от случилото се с техни събратя, те насочваха гнева си към собствените си домове и улици. Но пък това бе за предпочитане пред алтернативата.

— Може би сме допуснали грешка в желанието си да търсим смислен диалог с тях — каза Гревен. От неговите уста това представляваше сериозно обвинение. Посланикът определено бе един от малцината елфи, които не желаеха война. Но сега принцесата бе уверена, че дори Гревен вече не се надява на мир.

Виковете се усилиха. От друга уличка изникна голяма група. Само неколцина от човеците стискаха оръжия, останалите размахваха главни или юмруци. Ръката на Лариса се отпусна върху украсения кинжал върху колана й. Останалите елфи също посегнаха към оръжията.

— Убийци! — кресна един от жителите. Останалите подеха вика му. — Езичници! Вървете си! Вървете си!

Те бяха около петнадесет, недостатъчно, за да извлекат храброст от численото си превъзходство. При приближаването на петимата елфи човеците се разпръснаха встрани, където продължиха да ругаят и крещят. Лариса не им обръщаше внимание. Нима неколцина невежи бедняци можеха да изрекат нещо, което да има значение? Придружителите й трябваше само да повдигнат оръжия, за да ги задържат настрана.

— Все още ни остава много път — рече Гревен. Крещящите поеха подире им.

— Тогава трябва да побързаме — отвърна принцесата.

На следващата пресечка те се натъкнаха на истинската тълпа. Този път Лариса изпита страх.

Струпалите се бяха най-малко стотина. Въздухът над тях трептеше от дима на факлите им. С радостни викове неколцина от тях разбиха вратата на една къща, в която се укриваше елф — поне така твърдяха крясъците им.

В началото Лариса и придружителите й останаха незабелязани, но това бързо се промени. Вестта се разпространи за секунди. Тълпата се извърна към тях, усилила крясъците си.

— Не показвайте страх — каза Лариса.

— И не спирайте, каквото и да става — нареди Силдур.

В началото събраните отстъпваха. Когато елфите напреднаха до средата на пълчището, отдръпвалите се пристъпиха напред. Петимата се оказаха сред оглушителна ненавист.

Тогава последва и първият удар. Той бе нанесен от невъоръжена ръка — младеж, замахнал с юмрук. Силдур избегна замаха, а после с опитно движение отсече пръстите му. Те изпаднаха на улицата; от посечената ръка бликна кръв. Ожесточеният вой стана почти оглушителен.

— Проправете път! — извика Лариса на елфически.

Единствено изненадващата атака спаси елфите. Те се хвърлиха напред и с лекота разкъсаха тълпата, защото насреща им нямаше брони. Двамата телохранители непрекъснато размахваха мечове и не позволяваха преследване.

Някои от човеците побягнаха. Но имаше и мнозина, които жадуваха за кръв: те продължаваха да се стичат напред. Гревен посече петима, убивайки трима от тях, и се обърна към Лариса, за да я изведе през образувалата се пролука.

Преди принцесата да е успяла да го последва, над тридесетима скочиха към нея и я откъснаха от посланика.

С кинжала си тя би могла да убие всеки противник, изправил се насреща й, но не и такова множество. Ударът й действително отне живота на първия, посмял да се приближи, но останалите се нахвърлиха към нея.

Не й оставаше друго, освен да побегне в друга посока. Но и въпросната посока се оказа препречена. Пред нея се сражаваше Силдур, опрял гръб до един от телохранителите й. Около тях лежаха множество трупове, но това не спираше човеците. Пред очите й един от тях скочи към острието на Силдур. Мечът го прониза, но остана вклинен в тялото му. Елфът не можа да се защити от останалите, които се хвърлиха отгоре му.

Хвърлянето им освободи пътя към уличка, в която Лариса се стрелна. Колкото и да й се искаше, знаеше, че няма да може да забрави Силдуровото лице, премазвано от огромен човешки ботуш.