Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Уверен съм, че Алиса Гемкрофт е издала нареждането. С ушите си чух яростта й, когато отказахме да я приютим. — Посланикът му подаде малко парче пергамент, върху което бе скицирал лицето на жената. — В момента тя се укрива някъде в града. Заедно с човека, който е извършил самото дело.

— Кой е той? Сигурен ли си във вината му?

— Познавам обстоятелствата отблизо. Той е известен като Стражителя, убиец от Велдарен, доведен от Алиса. Отвореното око е неговият символ, който той бе оставил и край ранената ни принцеса. И не само това: проявил е достатъчна арогантност, за да й намекне за причината на нападението.

— И как изглежда този… Стражител?

Гревен му подаде второ парче пергамент.

— Схематично е, но това е най-доброто, което бих могъл да ти предложа. Той е опитен, необичайно опитен за човек. Не го подценявай. В негово лице е възможно да откриеш достоен противник.

— Него къде да го търся? — Диредон прибра и двете скици в торбичка на колана си.

— Откриеш ли Алиса, ще откриеш и него. Той я защитава, може би защото тя го е наела. А може би двамата са любовници. Няма значение. Ако не го намериш при Алиса, той сам ще дойде при теб, за да й помогне.

— Ще се постарая. Но ще се наложи да се движа преоблечен. Това ще забави нещата.

— Постарай се да не се бавиш. — Гревен се надигна. — Помни, че правя всичко това за Келасар. Вече разбирам, че не бива да отстъпваме на човеците и един лакът земя. Веднъж вкусили власт, те се пристрастяват към нея. Но и не бива да позволяваме избухването на война, която не сме готови да спечелим.

— Възможно е войната да се окаже неизбежна.

Гревен се усмихна с блеснали очи.

— Сред земите на човеците всичко е възможно, Диредон. Доведи ми Алиса и Стражителя, а аз ще се погрижа за останалото.

Другият елф кимна и отново се обърна към града.

— Може да ми се наложи да убивам, за да успея.

— Нашата кауза е справедлива. Селестия ще прояви разбиране. Малцината, които ще убиеш, бледнеят пред хилядите, които ще спасиш. Помни, ако се натъкнеш на прикритите ни братя, запази възложението си в тайна. Те вече са взели решение и не биха приели опита за мир.

— Разбирам. Нека Селестия бди над вас, посланико.

— И над теб.

Диредон угаси огъня с крак и се отправи към града. Гревен остана загледан зад него. Не бе сигурен, че е взел правилното решение. В крайна сметка сви рамене и прецени, че рискът си заслужава.

Потиснат, Хаерн се върна в храма малко преди зазоряване. Той бе претърсил града, но никъде не бе открил Привидението. Единствено бе успял да предотврати две кражби и едно изнасилване, без да убива.

Поне дъждът бе престанал. И метежите не се бяха възобновили.

Пред вратата той се натъкна на излизащия Лоугън, който се сепна от появата му.

— Излизаш ли? — попита Хаерн.

— Възложения — отвърна юношата и бързо се отдалечи.

Вътре той завари Алиса да спи върху една от пейките; Зуса седеше до нея и му кимна. Хаерн отвърна на поздрава й. Докато се настаняваше, в помещението изникна Нол.

— Най-сетне се върна — рече свещеникът.

— Да — тихо отвърна Хаерн, за да не събуди Алиса. — Макар че напразно обикалях цяла нощ.

— Ела да поспиш върху моето легло — предложи жрецът. — То е по-меко от пейките, а в момента няма да ми трябва.

Хаерн не искаше да пречи на свещенослужителя, особено предвид гостоприемството, което последният им бе оказал през последните дни. И все пак дървените пейки никак не бяха подходящи за спане, дори и отчасти обгърнати с одеяла. Затова младият мъж свали мечовете си, дръпна качулката си и се отправи към стаята. Тя бе малка, но матракът на кревата бе мек, пухен, което представляваше достатъчно оправдание. Допирът му представляваше истинско блаженство сред часовете дебнене из покривите.

— Съжалявам за скромните условия — каза свещеникът, заел се да разчиства бюрото си. — Сигурно във Велдарен си свикнал на много по-добро. Виждал ли си тамошния ни храм?

Приседнал върху леглото, Хаерн постави мечовете си в ъгъла и остави новото си наметало върху тях.

— Няколко пъти — отвърна той, сритващ ботушите си. — Хубава сграда.

— Хубава? — Жрецът се усмихна. — Меко казано хубава. Огромни колони, мраморни стени. Чух, че били поставили цветни прозорци, за да може влизащата вътре светлина да се оцветява като дъга.

За контраст той посочи към дървените стени на тукашното светилище и голия под.

— Уви, аз трябва да се задоволявам с малко.