Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Нека не наскърбяваме мъртвите — каза Стърлинг. Суровият му тон сепна останалите. — Освен това неговата смърт е причината за събирането ни. Вече два пъти този убиец, наричащ себе си Привидението, нанася удар срещу нас. Първо дъщеря ми, сега Уилям. Какво ще правим?

— Какво бихме могли да направим? — попита Арън, загледан в един от гладките си нокти. — Лори Кинън вече определи чутовно възнаграждение; наемниците му претърсиха всички ъгълчета на града. Щом до момента не са открили нищо, не виждам с какво бихме могли да се намесим ние.

— Ние владеем места, за които Трифектата дори не подозира — каза Дурго. — Аз предлагам да обявим отделно възнаграждение и да изпратим свои хора. Нямам намерение да си изгубя главата.

— Пропускаме същинския въпрос. — Уорик присви очи срещу блясъка на свещите. — Защо е избрал да ни напада? Ако синът на Лори не беше сред първите жертви, бих сметнал, че убиецът е бил нает от Трифектата.

— Ами Инграм? — попита Флинт. Останалите въздъхнаха или подбелиха очи. Само Уорик остана търпелив.

— Влиянието на лорд Мърбанд е меко казано символично — обясни възрастният човек. — Той не би се осмелил да се изправи и срещу нас, и срещу Трифектата. Дори с едно небрежно обединение бихме могли да го отстраним. Кралят може да му е дал земи, но ние контролираме парите.

— Елфите? — предположи Улрих. — Може би те се опитват да подкопаят решителността ни?

— Възможно е — рече Арън. — Но защо им е да убиват собствения си посланик и раняват друг елф?

Улрих сви рамене:

— Елфите са лъжци. Нямаме доказателства, че тези неща действително са се случили. Колко удобно, че убийството се случило извън града, не мислите ли?

Уорик поклати глава и повдигна ръка в знак, че иска да вземе думата.

— Не — каза той. — Боя се, че си имаме работа с убиец, който не е обвързан с нито една от страните. Той убива елфи, членове на Трифектата и търговци. Тази му необвързаност го прави по-голяма заплаха от всичко, срещу което сме се изправяли преди. Той не е отправил никакви искания и ни оставя да гадаем мотивите му. Трябва да го открием и екзекутираме. Да наемем опитни хора, които да сложат край на заплахата. Някакви възражения?

Никой не възрази: макар между шестимата често да възникваха неразбирателства, заплахата срещу един от тях бе заплаха срещу всички тях. Подобно нещо не биваше да бъде допускано.

Уорик повика слуга, който донесе пергамент, мастилница и перо. Прислужникът внимателно записа продиктуваните му заповеди и отново се оттегли сред сенките. Разговорът се забави, а Улрих нареди да му донесат още вино. По някаква причина се чувстваше страшно жаден. Пък и ягодовият привкус на виното бе божествен.

— Като оставим Привидението настрана — каза Уорик, — изправени сме пред нов тест на влиянието ни. Нашите хора непрекъснато претърсват леса Куелн, за да събират виолетов лист, но жертвите нарастват ежедневно, а донесените количества са прекалено малки, за да бъдат включени в търговски цикъл. Имаме три варианта. Или елфите отстъпват, или успяваме да сключим разумно споразумение, или изоставяме проекта изцяло. Утре ще се срещнем с Инграм, Трифектата и новия посланик на елфите. Трябва да изберем най-доходоносния вариант.

— Инграм няма да представлява проблем — рече Арън. — За него не се притеснявам.

— Ами Трифектата? — попита Дурго и погледна към братята Блекуотър.

— Лори все още е покъртен от загубата на сина си — каза Улрих и бързо погледна към Стърлинг. — Мисля, че той ще подкрепи варианта, който най-бързо сложи край на тази нелепица. Що се отнася до Алиса… Тя е същинска фурия с гърди. Непредсказуема е.

— А елфите? — попита Уорик.

— Няма да има значение. — Стърлинг се изтръгна от някакъв свой унес. — Стига да продължим да плащаме на правилните лордове, Инграм няма да може да спре зараждането на войната. Докато ловците и дървосекачите навлизат в елфическа територия, конфликтът ще продължава да се изостря. Рано или късно елфите ще отстъпят, защото в противен случай рискуват собственото си унищожаване.

— А ако все пак изберат война? — попита Флинт.

— Добър въпрос — рече Арън. — Компромисът би бил по-лесен за приемане. Няма да ни се налага сами да отглеждаме виолетов лист, ако елфите ни го предоставят доброволно.

Улрих поклати глава:

— Те не бива да разбират, че виолетовият лист е същинската причина за този спор. Исканията за храна и материал за домове и кораби е нещо, което не биха могли да откажат, без да изглеждат жестоки и дребнави. Но не бихме запазили моралното си превъзходство, ако настояваме за някаква си билка. Изберат ли войната, така да бъде. Ще извлечем приходи и от нея, както извличаме печалба от всичко останало. Сега, ако простите дързостта ми, бих искал да получа правото аз да бъда наш представител на срещата.