Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Зная, че все още скърбиш за Джули — отвърна Улрих, преглътнал първоначалния си отговор. — Но не свеждай глава. Ние никога не показваме слабост. Ако сметнат, че все още скърбиш, ще те притиснат да си промениш решението.

— Както ти сам се изрази красноречиво, задръж мнението си за себе си.

Улрих го хвана за ръката, посегнала да бутне вратата.

— Това е сериозно. — Той погледна брат си в очите. — Някой ден Тори ще наследи богатството на Кинън. Това поставя въпроса на чия страна си. С нас или с тях?

— Трифектата е зараза — отвърна Стърлинг, издърпвайки ръката си. — Няма да позволя Тори да бъде разядена от това влияние. Всеки, който се осмелява да се усъмнява в намеренията ми, прави това на свой риск. Точно сега настроението ми би се подобрило страшно от нечие намушкване. Да вървим.

Стърлинг влезе първи, последван от Улрих.

Помещението представляваше просторна и овална зала. Целите стени представляваха огромна карта на познатия свят, сред чиито океани надничаха всевъзможни чудовища и риби. В средата на стаята бе разположена кръгла маса. Тя бе огромна, но около й стояха само шест стола, разположени на еднакво разстояние един от друг.

Братята Блекуотър се настаниха на местата си и поздравиха останалите четирима. Никой от присъстващите не беше истински лорд, защото те не притежаваха земи и титли. Но почти всички кораби, които разсичаха моретата, принадлежаха на тях. През последните десетилетия търговците се бяха обединили срещу общ враг: Трифектата.

Техен предводител и най-възрастен член бе Уорик Сън, стар човек, прекарал половината си живот сред океана. Втората половина той бе прекарал на сушата, трупайки богатства от безчетните кораби, плаващи под флага му. Той можеше да се похвали с бяла брада, в която бяха вплетени златни и сребърни украшения.

Уорик се бе надигнал при влизането им, заедно с останалите трима. До него стоеше Флинт Амър, най-голям син на покойния Уилям. Той определено изглеждаше не на място сред останалите. Едва наскоро навършил двадесет, лицевото му окосмение не изглеждаше впечатляващо, но пък кожата му бе покрита с плътен загар, свидетелстващ за дълги часове върху палубата. Вече се говореше, че дори на тази възраст той започва да надминава баща си в решителност. Именно от подобно нещо се нуждаеше съюзът им.

— Радвам се най-сетне да те видя — каза Арън Голдсейл и се усмихна към Улрих. Единствено благодарение на годините опит Улрих можеше да разгадае неискреността на усмивката. — Сметнах, че си предпочел по-нежна компания пред срещата ни.

Арън бе слабоват и бледен и никога не бе навлизал в открито море. Но пък умееше да преговаря отлично: бе в състояние да накара събеседника си да приеме двойно по-голяма цена и същевременно да го остави с впечатлението за майсторски сключена сделка. Останалите петима контролираха кораби, а Голдсейл разчиташе на търговските си контакти из цял Дезрел.

— Дамите неизменно отнемат време — каза Улрих и взе чаша от един от многобройните слуги край стените. — Не е ли тъй, Дурго?

Дурго Флин, шестият седнал, подбели очи. Той беше огромен мъж с тъмна кожа, но гласът му звучеше изненадващо тихо. През последните години Улрих предпазливо бе разпръсквал слухове, че Флин предпочита компанията на малки момченца. Нямаше представа доколко това е истина, но тази постъпка го развеселяваше. И изключително дразнеше Дурго.

Шестимата образуваха съюза на ейнджълпортските Търговски лордове. Тъй като влиянието им се дължеше на придобити богатства, а не на произход, Улрих знаеше, че всеки от тях изпитва желание да се докаже. Самият той също не правеше изключение. Всяка тяхна среща представляваше сблъсък на характери. А за човек като Улрих представляваше и изключително забавна игра.

— Във времето след последната ни среща настъпиха известни промени — каза Уорик. Винаги той насочваше темите за обсъждане. — За начало приветстваме ново лице край масата си. Слушай внимателно, Флинт, и не се колебай да питаш, ако нещо не ти е ясно. Не знаем точно колко ти е казвал баща ти за делата ни. Бихме предпочели да вземаш мъдри решения наместо прибързани, припрени в желанието да скриеш неразбиране.

Флинт почтително кимна.

— Благодаря. Ще се постарая да бъда благо, а не бреме за този съвет.

— Дръж си ушите чисти и ще бъдеш по-добър човек от баща си — каза Дурго. Улрих прикри усмивката си зад длан. Флинт се изчерви и не каза нищо. Уилям Амър бе смятан за глупавичък; смъртта му не беше загуба за никого.