Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Ти? — Уорик повдигна рунтави вежди. — И защо?

Улрих си помисли за Зуса — тя най-вероятно щеше да дойде с Алиса. Или поне нямаше да се намира далеч.

— Защото ни е нужен човек, който няма да търпи да го тъпчат. Всички знаете, че аз съм най-подходящ, когато става дума за това.

— Струва ми се, че аз бих бил по-подходящ за един тъй деликатен дискурс — каза Арън.

— Само на теб се струва така, Голдсейл — рече Улрих. — Това вече не са преговори. Време е да отправим искания и да ги накараме да разберат, че ние владеем този град. Искам да получим виолетов лист. Щом това стане, всички останали ще рухнат в краката ни — Инграм, елфите, Трифектата… Няма да рискувам да изгубя тази победа. Да гласуваме.

Уорик повдигна костеливи рамене.

— Всички, които подкрепят Улрих Блекуотър за наш говорител на утрешното събрание, да вдигнат ръка.

Флинт първи повдигна десница, с което веднага си спечели симпатиите на Улрих (последният, естествено, гласува за себе си). Нужни бяха още двама. Арън избягваше да поглежда Улрих в очите. Дурго кисело скръсти ръце. Най-накрая Стърлинг също насочи пръсти към тавана. Улрих се постара да не показва гнева си. Собственият му брат не му се доверяваше?

— Така да бъде — каза Уорик. — Аз също те подкрепям, Улрих, макар да правя това с колебание. Едно е да трупаш злато, друго — да се оставиш то да те заслепи. Виолетовият лист може да ни донесе несметни печалби, но може и да докара гибелта ни. Не забравяй тази заплаха.

— Разбира се — широко се усмихна Улрих.

С това най-важните теми бяха отметнати. Подир още няколко по-дребни обсъждания срещата бе приключена. Докато Улрих излизаше — верен на навика си, той отново бе пристигнал последен и напускаше пръв — Флинт забърза да го настигне.

— Не се страхувам от война — каза младежът, с което си спечели повдигната вежда.

— Нима? — с леко объркване попита Блекуотър.

— Преди малко попитах, защото все още се уча. Но аз не съм като баща си. Не се страхувам от елфите. Каквото и да се говори, зная че те са го убили… Нямам намерение да сключвам сделки с тези чудовища. Знай, че семейство Амър те подкрепя.

Улрих се усмихна и потупа младежа по гърба.

— Колко стабилна е властта ти в семейния дом? — попита той.

Страните на Флинт порозовяха.

— Имам много братя.

— Ако някой от тях ти създава проблеми, потърси ме. Считай това за благодарност за подкрепата ти.

Флинт кимна, видимо облекчен.

— Ще го сторя — каза младият мъж и се усмихна. Нетърпеливо хлапе , помисли си Улрих. Хубаво, че се бе добрал до него преди Арън.

— Ела — рече Улрих и погледна назад. Стърлинг и Уорик разговаряха в един от ъглите на стаята. Улрих се навъси, но побърза да скрие мимиката. — Да потърсим място, където да полеем подобаващо възкачването ти.

— Ти няма ли да дойдеш с мен? — попита Хаерн и спусна качулката си. Зуса мълчаливо поклати глава, която тъкмо обвиваше.

— Мъстта е твое собствено дело. Ние изпратихме посланието си, ще потърся отговора на Привидението.

— А ако се натъкнеш на самото Привидение?

Безликата му намигна.

— Ти не си единственият, способен да убива. Тревожи се за своя живот, Хаерн.

Той я остави да се облича и излезе. Чувстваше известно облекчение заради факта, че се отправя сам. Това познаваше и умееше най-добре.

Край входа на прислугата Торгар се отдръпна, когато го видя.

— Постарай се да не умираш прекалено болезнено — измърмори мъжът. Хаерн се подсмихна.

— Зуса скоро ще дойде. Постарай се да се държиш прилично.

Той прескочи стената на имението и се затича.

Ейнджълпорт бе предимно равнинен град, но над пристанището се издигаше изкуствен хълм. Върхът му бе увенчан с красив дом, украсен с множество статуи. Стените бяха изработени от непознат бял камък.

Дворът на дома се охраняваше изключително слабо. Хаерн с лекота успя да се промъкне сред патрулите, от ръката на една статуя се изстреля към гърба на втора, огромна птица с разперени криле, а от нея скочи на покрива. Озовал се там, той започна да оглежда прозорците.

Хаерн нямаше представа как изглежда въпросният Инграм Мърбанд, но познаваше знатните достатъчно добре, за да знае, че най-пищната стая в дома ще принадлежи именно на домакина.

През третия прозорец той видя огромно легло с балдахин и червени копринени завеси. Прозорецът се оказа отключен: пореден пропуск. Хаерн се промъкна вътре, изтегли мечове и скочи върху леглото. Това разбуди спящия.

— Почакай! — изрече той, когато острието се допря до гърлото му.