Джон Коннолли - Книга за изгубените неща

— Ето ме, върнах се — рекъл Дейвид и Дърваря се усмихнал.

— Повечето хора накрая се връщат — отвърнал той и сега Дейвид забелязал колко много прилича на баща му този мъж.

Защо ли досега не е съзнавал тази прилика?

— Хайде да вървим — казал Дърваря. — Чакахме те.

Тогава Дейвид зърнал лика си отразен в очите на посрещача и разбрал, че оттам го гледа съвсем млад мъж, защото човек е винаги син на баща си, без значение на каква възраст е и колко време баща и син са били разделени.

Последвал Дърваря по горските пътеки. Минали по красиви, китни поляни, прескачали весели, ромолящи поточета, накрая стигнали до спретната къщурка, а от комина й лениво се издигал дим. На съседната морава пасял кон, тучната трева хрупкала под зъбите му, а с приближаването на Дейвид надигнал глава и радостно изцвилил, разтърсил грива, препуснал към новодошлия, за да го приветства. Дейвид веднага познал кобилата Сцила, тя навела глава и затворила очи, а Дейвид я погалил и целунал по челото. Сетне го последвала по пътя към къщичката, като постоянно допирала раменете му с влажна муцуна, напомняйки за присъствието си.

Вратата на къщурката се отворила, на прага застанала жена. Тъмнокоса била, със зелени очи. В ръце държала момченце, всъщност току-що новородено бебе, а то махало с ръчички и дърпало блузата й.

Защото на такова място животът е мигновение, а бляновете човешки — истински личен рай.

А в мрака Дейвид затворил очи и всичко изгубено било отново намерено.

Става дума за класическата поема на английския викториански поет Робърт Браунинг „Чайлд Роланд кулата достигна“. — Бел.прев.

Английските марки изтребители през втората световна война — Spitfire, Hurricane. — Бел.прев.

Островче на 62 км от централен Лондон, в Кент, при устието на Темза. — Бел.прев.

Танк английска верижна конструкция, модел 1917 г., с двигател 150 к.с. и странични куполи. — Бел.прев.