Джон Коннолли - Песен на сенките

Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“

Зимата отмина, пролетта отлиташе, а лятото чакаше на прага.

Град Бореас бавно се преобразяваше — заключените за зимата къщи под наем се отваряха и почистваха, сладоледеният салон се запасяваше със стока, а магазините и ресторантите бързаха да се подготвят за нашествието от туристи. Едва шест месеца по-рано собствениците им пресмятаха постъпленията, за да изчислят докъде да си прострат чергата, че да оцелеят, тъй като всяка поредна година сякаш ги оставяше с малко по-малко в джоба и пораждаше все същия дебат в края на сезона — продължаваме или продаваме? А сега тези, които бяха устояли, отново се гмурваха в суматохата, но дори плахият оптимизъм от предишните години оставаше недоловим, а някои хора даже нашепваха, че е изчезнал завинаги. Икономиката може и да се подобряваше, но Бореас тънеше в траен упадък — бавна, изстрадана тленност, време на разпад и полуживот. Градът умираше, представляваше разпадаща се екосистема, но въпреки това толкова много хора оставаха — защото къде ли другаде можеха да отидат?

„Платновезеца“ на „Бърджис роуд“ си остана затворен; за пръв път от повече от седемдесет години знатната стара дама сред хотелите на Бореас нямаше да отвори врати, за да посрещне летните гости. Решението да пуснат на пазара „Платновезеца“ бе взето едва миналата седмица. Собствениците — третото поколение от семейство Табор, което управляваше хотела, — се бяха завърнали от своето зимно убежище в Каролина, за да подготвят „Платновезеца“ за посетители, а някои от сезонните им служители вече се бяха нанесли в жилищните помещения в задната част на имота. Моравата беше окосена, покривалата за прах — свалени от мебелите, а после, просто ей така, семейство Табор се вгледа в бизнеса си и реши, че повече не може да впряга сили, и обяви, че в крайна сметка няма да отвори. Франк Табор, добросъвестен католик, сподели, че вземането на това решение се доближавало до това да отидеш да се изповядаш и да свалиш бремето на греховете от плещите си. Сега можел да си иде в мир, без повече да се тормози.

Решението да затворят „Платновезеца“ звучеше като поредния погребален камбанен звън за града, още един недвусмислен символ на неговото претопяване. Туристите ставаха все по-малко и по-малко с годините — а и все по-стари и по-стари, защото тук нямаше какво толкова да забавлява младите — и все повече летни къщи се пускаха за продажба, като в началото цените им бяха оптимистично надути, преди времето и нуждата бавно да ги понижат до по-реалистични равнища. Дори тогава Боби Соумс, местният брокер на недвижими имоти, можеше, без да се замисли, да назове пет къщи, които стояха на пазара от две години, че и повече. Собствениците им до голяма степен се бяха отказали от тях и те не се използваха нито като летни прибежища, нито като постоянни жилища. Поддържаха ги живи едва-едва процеждащата се топлина през зимата и хвърчащите насам-натам буболечки през лятото.

Градът беше основан от семейство гърци още в началото на деветнайсети век, макар до началото на двайсетия те отдавна да бяха изчезнали. Нещо повече, никой не беше съвсем сигурен как изобщо се бяха озовали те в тази част на Мейн. Единствената останала следа за произхода на града се криеше в името му: Бореас [1] Борей — древногръцки бог на северния вятър. — Б. пр. северен аванпост, наречен на гръцкия бог на зимата и северния вятър. Беше ли чудно тогава, мислеше си понякога Соумс, че неговото оцеляване като ваканционна дестинация винаги е било колебливо? Трябваше просто да го кръстят Арктически Юг и да се свърши.

В тази прекрасна априлска утрин Соумс караше бавно из Бореас. В Бореас всички караха бавно. Пътните му артерии бяха тесни; дори улица „Бей“, главната, беше отвратителна за провиране, ако на двата бордюра имаше паркирани коли, и всеки, останал в града по-дълго от един дъждовен следобед, се научаваше да прибира страничните си огледала, ако искаше да ги намери непокътнати, когато се върне. А местната полиция нямаше нищо по-любимо от това да изпълнява квотата за актове, като отбива мотористи, превишили дори незначително допустимата скорост.